Кралицата на италианските салати несъмнено е капрезе – с подредени нарязани на едро домати и парченца сирене моцарела. Аранжира се с едри листа от босилек и риган. Салатата се може да се овкуси само с екстра върджин зехтин, сол и пипер, а може да се прибави и малко песто от босилек. По света много често можете да я срещнете във вариация, в която присъства и балсамов оцет, но това не е особено типично за Италия.
Тайната на перфектното капрезе се крие в избора на подходящите домати за него. Препоръчително е те да са добре узрели, за да са сладки на вкус, но не бива да са прекалено преминали, защото ще се скашкат.
Но в своето всекидневно меню италианците са почитатели на още много други салати, в които присъстват изобилието от местни и пренесени тук зеленчуци, ядки и семена, както и неповторими дресинги и комбинации от подправки и дори паста. В регионите на страната, които се намират в близост до морския бряг, дори в салатите ще намерите морски деликатеси.
Когато говорим за типичните италиански храни, несъмнено на първо място идва пицата. Със своята кръгла форма и апетитно ухание на хрупкава коричка, препечени зеленчуци, месо, колбаси, разтопени сирена, маслини, зехтин и чудни подправки и сосове, една пица може да направи и най-обикновената вечер специална и уютна. Много различни легенди се носят за това откъде за пръв път е произлязла рецептата за пица.
Истината е, че много народи в древната Римска империя са поставяли различни зеленчуци, сирене и други продукти върху плоски хлебни пити, но именно италианците са тези, които добавят сърце в това ястие. В много държави започват да се сеят донесените от Централна и Северна Америка нови зеленчуци – доматите, но италианците са тези, които ги добавят към превърналата се в кралица на тестените изделия – пицата.
Нещо подобно на пицата, това е риболита
Характерна за региона на Тоскана, това тестено ястие се приготвя от остарял хляб, който се ароматизира с билки, домати и малко зехтин, като по този начин става отново изключително вкусен.
Разбира се, другото ядене, с което веднага асоциативно свързваме Италия, това са различните макаронени изделия и всички онези ястия, които можем да приготвим с тях. За много от нас е трудно да си представим как хора, които всеки ден ядат паста и пица, могат да бъдат толкова фини, колкото са повечето италианци.
Това е така, защото изделията, които те консумират, не са от бяло пшенично брашно като повечето от тези, които се намират на нашия пазар. Напротив – повечето италиански оригинални спагети, равиоли, макарони, фетучини, талиатели и дори кускусът са пълнозърнести, така че в Италия хората си ги похапват често и без угризения.
Друга причина, поради която от истинската италианска паста всъщност изобщо не се надебелява, това е нейният пълнеж. Не е типично тя да се подправя с толкова много разтопен на конци кашкавал и мазно месо и други продукти, както сме свикнали да я виждаме. Италианската кухня е изтънчена, защото носи наследството на много гладни години през многото кризи и войни в региона.
През цялото това време тя е успяла запази своя уникален чар. Днес италианските рецепти омагьосват най-вече със своя богат аромат на местните подправки и зеленчуци, отколкото да разчитат на тлъсто месо или тесто.
У нас традиционната италианска кухня обикновено се свързва с изтънченост и вкус към добрата храна. Сещаме се ястия, които едновременно могат да изпълнят както обонянието, стомаха и устата ни с превъзходни усещания, така и очите ни с цветове и удивителни форми.
Подобна кухня рядко можем да срещнем в случайните механи в нашата страна, въпреки че в почти всяка от тях има пица маргарита и спагети болонезе. Италианските готвачи са специалисти в това да доставят удоволствие на всичките ни сетива. Те постигат това благодарение на хилядолетната традиция, наследена от множеството народни, обитавали италианските земи в миналото – римляни, финикийци, араби, маври и много други. В повечето ястия липсва и помен от всякаква претенция.
Полента – това е нещо като качамак
Също като местното българско ястие, и това представлява каша, приготвена от царевично брашно. Рецептата е пренесена в Италия от Америка. Дълги години е любима на селяните, за които е евтина и достъпна и същевременно питателна и много вкусна.
Не след дълго полентата се превръща в популярна и търсена храна и в най-изтъкнатите ресторанти на Италия. Днес местните похапват полента като гарнитура или като основно ястие в комбинация с най-различни продукти.
Ризотото също е доста често срещано ястие във всекидневната трапеза на повечето италианци
За да бъде автентично, то също трябва да бъде приготвено с участието на голямо количество зеленчуци и билки. В него участва и друг любим продукт на местните, а именно, ароматно вино. На практика това дали в менюто ще преобладават тестените изделия, или оризовите ястия, зависи от географското положение на съответния италиански регион. В северната част на страната се яде повече ориз, отколкото на юг, където се предпочитат хлябовете и пастата.
С оглед на много от гореизброените храни като че ли се очертава интересната тенденция, че италианците всъщност похапват изпълнени в собствен стил множество ястия, които приличат на някои от любимите специалитети в нашата собствена страна:
- Лазанята напомня на нашенската мусака, която в различните балкански държави съдържа долу-горе сходни продукти с всеизвестното италианско ястие
- Полентата с аншоа пък е италианският начин да се гарнира качамак
Маслините и виното в ризотото са продуктите, които един италианец има под ръка в областите, където има изобилие от лозя и маслинови посеви
Има някаква ирония дори в това, че рибните продукти и морските дарове са силно характерни за някои от сравнително по-бедните италиански провинции. Такъв е, например, регионът на Умбрия, който се намира в централната част на страната. Там в наши дни се стичат туристи и професионални кулинари и гастрономи от цял свят, спуснали се в търсене на силни усещания в областта на гурме кухнята.
Това е така, защото бедният умбрийски регион всъщност е благословен с чудна природа, изобилие от черни трюфели, превъзходен зехтин и първокласно вино, което днес им носи много голяма преднина пред други италиански региони, макар и все още да остава леко скрит зад титаничната сянка на съседната му Тоскана.
По подобен начин и в абруцианската кухня присъства голямо количество морски деликатеси чисто и просто поради географското положение на този регион и излаза му на Адриатическо море. За да опитате истинска рибена супа по типичната абруцианска рецепта, днес трябва да посетите или автентичен ресторант в този регион, или петзвездно заведение, където от персонала са познавачи на италианската кухня, а това понякога се оказва учудващо трудна задача.
Есенцията на италианската кухня се състои именно в липсата на претенция и почит към простите неща и сезонните продукти
Ярък пример за това е типичната супа акуакота, чието име в буквален превод означава варена вода. Акуакота винаги се подправя с босилек, домати, целина, зехтин и се застройва с яйце, но много от останалите продукти са въпрос на сезон и местност дотолкова, че няма стандартна рецепта за нея дори в Тоскана, за която е типично и любимо на местни и туристи блюдо.
Италия има богата реколта от местни лимони всяка година. Те присъстват в много от рецептите за ястия и салати, а от тях се приготвя и прочутият ликьор лимончело. Лимончелото пък от своя страна участва в приготвянето на редица десерти в много региони на страната – сладкишът “баба” или “рум баба” много често съдържа лимончело, също както и любимите на всички медени струфоли, които са сред традиционно приготвяните десерти по случай коледните празници.
