Италианската кухня предлага някои кулинарни чудеса, които могат да впечатлят дори капризините гурме фенове. Сега ще разгледаме една от популярните разновидности на италианската кулинария – традиционната кухня на Лигурия.
Подправките и зеленчуците заемат главно място в традиционната кухня на Лигурия. Едни от главните съставки на Лигурийската кухня включват кисели пайове , ястия с комбинация от зеленчуци и сирена, извара и яйца. Използват се също така лук и зехтин.
Лигурия се намира в северозападния край на Италия. Лигурия е известна със своите подправки, зеленчуци, а също и морска храна. Характерни за региона са киселите пайове, сирена, млечни продукти, яйца.
Използват се широко лук и зехтин. В киселите пайове се смесват зеленолистни зеленчуци и артишок. Тъй като почвата на региона не е подходяща за отглеждане на пшеница, жителите на Лигурия използват нахут във фарината и в ястието паниса (panissa), което е подобно на полента. Паниса се сервира в натурален вид или с добавка от лук, артишок, наденица, сирене и прясна аншоа.
Жителите на хълмистите региони използват кестени в ястията си като източник на въгрлехидрати. Лигурийската паста включва корзети (corzetti) от долината на река Полчевера, равиоли в триъгълна форма с пълнеж от зеленчуци, piccagge, паста във формата на панделки, направени от малко количество яйца със сос от артишок или песто, сварен боб с картофи, трофие, лигурийски гночи.
Традиционните гночи в Лигурия се правят от пълнозърнесто брашно и варени картофи, за които е характерна спиралната форма. Гночи често се сервират с песто.
Много лигурийци, които са мигрирали в Аржентина в края на 19-ти и началото на 20 век са повлиляли на традиционната кухня на страната, в която преобладават месо и млечни продукти, които е било трудно да се произвеждат на лигурийска земя.
Италианската кухня е изключително разнообразна.Повечето от вас вероятно знаят, че че всеки италиански регион си има свои традиционни ястия. Всяко италианско селце дори си има свои местни гозби, характерни за региона произвеждани продукти, както и исторически кулинарни традиции,които са живи от векове.
Специалитетите на Лигурия са почти неизвестни извън границите на страната, но по нищо не отстъпват на световноизвестните специалитети. Представяме ви няколко традиционни за Лигурия ястия, които не трябва да пропускайте да опитате.
Регионите на Тоскана, Неапол и Емиля Романя са добре познати със своите специалитети. Но за разлика от тях традиционите рецепти на региона на Лигурия не са чак толкова популярни извън границитена страната, изключение само на популярното песто.
Trenette (or Trofie) al Pesto(Лигурийско песто)
В Лигурия това ястие се приготвя се на ръка с чукче и хаванче. Използват се кедрови ядки, босилек, чесън, сирене пекорино, пармезан, зехтин. За разлика от другите места, където се приготвя този вид песто, това не включва аругула, кашу и орехи. В региона на Генуа се добавя и prescinsêua (извара).
С това песто се сервират два вида паста: тренете и трофие. Трофие са малки по размер кнели във формата на отварачка, а пък тренете са подобни на спагети, но са със бадемовидна форма, отколкото стандартната кръгла. Това ги прав отлични за абсорбиране на песто соса. В лигурийските ястия не се използват спагети или паста пене.
Фокача (Focaccia di Recco)
В Лигурия обикновено на обяд пекарите излагат гордо своитепрясно изпечени фокачи, които блестят, тъй като са намазани със зехтин. Фокача според лигурийските кулинарни традиции се подправя с маслини, лук и сирене.
В град Реко се приготвя специален вид фокача – focaccia di Recco. Тя е по-тънка от класическата фокача и има плънка от меко сирене Страчино вместо да е поръсена с добавка. След като фокача се изпече разтопеното сирене потича след като разчупи хрупкавия и ароматен хляб, което прави този вид хляб истинско изкушение. Фокача се консумира се докато е още топла.
Cappon magro
Това лигурийско ястие е едно от най-старите и изтънчени ястия на региона. В миналото то е било известно като храна за простолюдието, но сега е истински деликатес.
Представлява салата, подредена на пластове, която включва местни зеленчуци и сухари, риба, морски дарове както и специален зелен сос, който е комбиназция между сос Верде и майонеза . Magro означава “чист“, тъй като ястието не съдържа месо и поради тази причина се е консумирало в периода на пост.
Тестароли
Още едно апетитно ястие с паста от региона на Лигурия. Това ястие има свои корени в древна Етрусия. Някои други твърдят, че това е най-старото ястие с паста в света. Брашното за тестароли се прави от вода, брашно, сол и сместа се пече на специален чугунен тиган, наречен testo, откъдето и идва името на този вид паста. Резултатът е кръгла палачинка, която се реже сна триъгълни парчета и се сервира с песто и дрединг от зехтин и настъргано сирене.
Първата рецепта се появява в Луниджана- историческа област в Италия с планиннско местоположение. Намира се в южната част на област Лигурия и тя е била център на етруската цивилизация.
Farinata (Фарината)
Още едно апетитно лигурийско ястие, което се е популяризирало отвъд италианските граници. Прави се от смес от зехтин, нахут, брашно,вода, сол, която се изсипва на горещ грил тиган.
Приготвянето на фарината датира още от римски и гръцки времена. В Лигурия фарината се консумира прясно приготвена, докато в Пиза може да се открие в сандвичи.
В Буенос Айрес много често фарината се яде сложена върху парче пица, в Ница се нарича socca, Пиза се нарича cecina, а във Сардния и Аржентина – fainà.
През 1824 г. генуеският военен флот доктао се завръщали от битка ги заварила буря. Единствената храна, която била останала на борда била барели с нахут и зехтин, които се изсипали и се смесили със морската вода.
На следващия ден моряците получили за храна смес от нахут, зехтин и морска вода в купи. Някои от тях отказали да ядат това и го излели на палубата, където слънцето изпекло сместа и така се получила първата фарината.
Latte brusco
Това ястие се приготвя като се запържват магданоз, лук и към тях се добавят брашно, мляко, яйчни жълтъци. Сместа се оставя да се охлади и втвърди преди да я потопим в белтъци и галета след което я запържваме в зехтин. Консумира се обикновено като следобедна закуска, докато е още хрупкаво и топло.
