Търсена храна – многобройни атракции
При изключителната популярност на италианската храна, естествено е около нея постоянно да има шоу, атракции в приготвянето, най-различни рекорди. Дори е трудно да се проследяват, защото непрестанно се появяват нови.
При това не само в Италия, а по цял свят. Дори италианците не смогват да се съревновават с всички останали по шоу с италианската храна.
На първо място като че ли е пицата – при нея има всевъзможни рекорди. Най-щурият засега е от 2016-а година, когато пица беше доставена на връх Килиманджаро.
Помощ на доставчиците оказали алпинисти, които се редували да носят пицата при изкачването до 5 897-те метра надморска височина. Идеята – разбира се – е на американци – верига пицарии така отбелязала откриването на първия си ресторант в Танзания.
Китайците пък, вероятно като най-многоброен народ, през 2015-а в Шанхай подобриха рекорда по масово въртене на пици – 511 души. С това изпревариха английския рекорд от предната година в Лондон, където в шоуто участвали “само” 338 човека.
Румънците не остават назад – през 2009-а в Букурещ те наредили една до друга пици на дължина от 500 м. С това надминали австралийците, които преди това направили “редичка” от пици, дълга 220 метра.
Италианците се представят през 2012 година с класическа “Маргарита”, която обаче не била съвсем класическа. Диаметърът й бил 40 метра, а теглото – 23 250 кг. Само използваното брашно било 9 тона, а сиренето – близо 4 тона. Петима майстори готвачи я правили 48 часа, след което е дарена.
Както може да се предполага, и американците са тук. Тази година в Калифорния стотици доброволци разнасяли сирене и доматен сос върху огромна пица, дълга 2,13 километра. Това е доста повече от пицата в Испания, направена през 2011 година с дължина 1141.5 метра. За сравнение, Айфеловата кула е 324 метра.
Готварски курсове в Италия привличат туристи от цял свят
Вкусната италианска кухня предизвиква толкова голям интерес че кулинарният туризъм тук е надхвърлил традиционните турове за дегустация на ястия, сирена, вина и т.н. Италия вече от години предлага на туристите и готварски курсове с продължителност според желанието им, които привличат екскурзианти от всички континенти.
Освен че са много търсени, курсовете са и част от стратегията на страната да популяризира по света истинската национална италианска кухня като защита от многобройните имитации.
Обучението е съпътствано не само с дегустации в специализирани заведения за хранене, винарни, ферми, производствени предприятия, но и с редица културни и развлекателни събития с промоции, мултимедия и т.н.
Промоции се правят и в избрани ресторанти по света. Така например у нас Тосканската кухня беше представена в италианския ресторант Леонардо в Банско от италианския готвач Филипо Савиози, дошъл от Тоскана специално за случая.
Кулинарно обучение за туристи в Италия се предлага и от институти, и от академии, и от фамилни готварски училища. От готварските училища има на доста атрактивни места.
Такова училище например има в Badia A Colitbuono в Тоскана – манастир от 11 век, който сега е фамилен винен курорт. Туристите могат да се научат да правят пълно дневно меню от автентичната национална италианска кухня.
Академия Барила в Парма е за професионалисти, но има и курсове за любители. Разполага с модерни технологии, има голямата аудитория, около която са учебните зали, лаборатория, ресторант.
Кулинарната й библиотека е от над 11 000 тома менюта и материали за гастрономията, въведени са мултимедийни технологии, късометражни филми за традиционната италианска кухня.
Освен за професионалисти, курсове за аматьори предлага и Apicius – един от най-известните кулинарни институти в страната. Той е във Флоренция, а обученията може да са ден, седмица или повече, и ги водят професионални готвачи. Разбира се, и тук се предлагат обиколки по ресторанти в града, както и посещения във винарни и ферми.
Националната италианска храна – проста и чудесна като изкуство
Ако можем донякъде да обвиним италианците, че малко маниерничат при хранене, то при самата им храна със сигурност не е така. В нея няма никакви екстравагантности или сложни комбинации.
Ако има някаква особеност, то е, че националната италианска кухня всъщност е от регионални ястия, наложили се в цялата страна, при което по места могат да имат специфични особености при приготвянето.
Всички продукти в националната италианска кухня са широко познати. Като цяло се използват много зеленчуци като салати и гарнитури. В основните ястия се влагат ориз, картофи, царевица.
От месата основно вървят телешкото и пилешкото, дивечовото. Свинското е по-характерно за Северна Италия. Макар че в и това отношение няма “строги закони”. Например прошуто – шунка от сушено свинско месо, е много популярна в цяла Италия. В Южната Калабрия пък правят свинска пача и свински черва със сланина и кълцано месо.
Разбира се, като морска нация, в националната си кухня, италианците готвят много риба и морски дарове. Рибните блюда са безброй, много са разпространени ястията от риба меч и калкан, а също и сардела. Има също така и съчетания на различни видове риба с месо, ориз, картофи. Като специалитети заради вкусовите им качества много се ценят сeпиите и калмарите.
“Отделна книга” като самостоятелни ястия са пиците и пастата. При тях разнообразието от плънки, гарнитури и сосове е огромно. Според приготвянето пастата е макарони, спагети, лазаня, равиоли, тортелини и още много. Също така голямо е и разнообразието от пици.
В традиционната италианска кухня се използват многобройни подправки – босилек, розмарин, магданоз, риган, чили, канела, индийско орехче и т.н. Те обаче се употребяват много премерено – да придадат определен привкус, и аромат, но без да нарушат основния вкус и дъх на ястието, придадено му от използваните продукти.
Очевидно при всичко това играе роля начинът на приготвяне – с познати продукти, но с неповторими детайли от старинните рецепти.
Великолепната национална италианска кухня – с корени в древността
Днешната италианска кухня е сред най-харесваните по цял свят. Оказва се обаче, че нейните корени са някъде в древността и даже за популярните пици и макарони “авторството” на Италия може да бъде оспорено.
В развитието си през вековете днешна Италия е съчетала натрупвания от различни култури и цивилизации. Сегашните територии на страната са населявани още 12 000 години преди новата ера, но е достатъчно да се вземе пред вид и по-близко време – Древния Рим.
Извървявайки пътя от царство, през република до най-дълговременната империя в Западния свят, Рим е покорил огромни територии в Европа, Близкия Изток и Северна Африка. Той заимства от древните гърци, етруските, древните египтяни, от културите по тогавашните територии на Западна Европа.
Това разбира се отнася и за гастрономията. Тя дори е от най-лесните за заимстване от населението на завладените територии, на които легионите са престоявали дълго.
Първите писмени сведения от Рим, които насочват към асоциация с пицата, са от трети век преди новата ера. Такива питки и пещи за приготвяне са открити и при разкопките на Помпей, унищожен от лавата на Везувий на 24 август 79 г.
Да, но и египтяните имали свой специалитет от плоски питки с подправки, които поднасяли за рождения ден на фараоните. Елините също имали подобни питки, като им слагали сосове и различни гарнитури.
Според някои старогръцки източници, тази вкуснотия идвала от вавилонците. Подобни сведения има и за персите – те пекли на щитовете си плоски хлебчета и ги ядели със сирене.
За макароните “могат да претендират” етруските и египтяните – има запазени древни стенописи, изобразяващи как се правят макаронени изделия, а “пастата” има древни традиции и в Китай.
Така или иначе, древните рецепти са се развили на местна почва със специфични вкусови качества и спагетите, и пиците от днешната национална италианска кухня определено са се наложили като най-популярни по света.
Трюфелите за Италия – близо 500 000 евро годишно
Трюфелите са от кулинарните емблеми в днешната национална италианска кухня. За “лова” на тези подземни гъби с уникален аромат и вкус, и използването им в кулинарията, Италия си съперничи за първенство с Франция. Донякъде “миролюбиво” двете страни са се специализирали – Франция в черните, Италия – в белите трюфели. И едните, и другите са изключително скъп деликатес по цял свят.
Всъщност при трюфелите думата лов може би не трябва да се използва в кавички – тези деликатеси се търсят със специално обучени кучета, които са сред най-скъпите екземпляри в света. Тези гъби виреят под земята в определени почви, с определена растителност и климатични условия в района.
Доколко съществен икономически сектор са трюфелите в Испания, говори дори само фактът, че страната има Национален център за изследване на трюфелите. Изчислено е, че печалбите от трюфели в Италия доближават 500 милиона евро годишно.
В Италия също така има Фестивал на трюфелите, както и чести благотворителни търгове на уникални екземпляри. На такъв търг килограм и половина трюфел, намерен край Тоскана, е продаден за 333 000 долара.
Консумацията на трюфели донякъде е символ на принадлежност към висшите обществени слоеве. В същото време обаче те са и полезна храна – съдържат много протеини, по-малко въглехидрати и съвсем малко мазнини.
Още в древността и египтяните, и елините, и римляните освен заради вкусовете и ароматите им, са ги използвали и като лекарство, и афродизиак. Авицена – известен арабски лекар, роден около 980 година, специално е препоръчвал трюфелите като засилващи половото желание и потентност.
В кулинарията трюфелите се използват по малко, защото ароматите и вкусовете им са силни. Освен това при тези цени, всеки грам е ценен. Те са в гарнитурите към различни ястия – както основни като супи, месни, паста,така и към салати, сосове и др. Често, за да бъдат запазени свежи вкусовите им качества, в днешната национална италианска кухня се прибавят сурови към ястията.
