Свежа, ароматна и изненадващо семпла – целунатата от слънцето италианска кухня не случайно е любима за целия свят. При италианските ястия цяло море от наслада може да се побере в една чиния. Въпреки че не се приготвят с много съставки, итаиланските специалитети впечатляват със супер свежи сезонни съставки и абсолютно точни попадения на вкусовите комбинации.
Не е тайна за никой, че италианската кухня предоставя изключително разнообразие от традиционни и съвременни ястия, които изумяват със своя вкус и аромат. В момента когато си помислим, че познаваме добре италианската кухня и сме опитали всичко, италианската кухня ни изненадва отново и отново. Но поради богато регионално разнообразие от вкусни специалитети, когато сме в Италия може да ни е трудно да изберем какво да похапнем.
Нашият съвет към вас е да избягвате ресторантите “туристически капани”, които предлагат модерни ястия, приготвени с модификации в традиционните италиански рецепти, които са приспособени да допаднат на вкуса на туристите. Ако сте от хората, които се стремят към автентичното и желаете да опитате истинската кулинарна страна на Италия, не се отправяйте към най-популярните ресторанти. В такъв случай за вас отправна точка са местните италиански ресторанти, които предлагат традиционни ястия, направени по стари, издържали времето рецепти.
Опитването на местните вкусотии е една от радостите свързани с пътуването в Италия. Голяма загуба ще е, ако не опитате поне едно типично италианско ястие.
Ако просто не знаете кое първо да опитате от италианската кухня, представяме Ви списък с най-вкусните италиански специалитети, някои от които може би вече сте чували:
Buon appetito!
Пица Неаполитана
От всички традиционни ястия на италианската кухня, може би никое друго не съчетава така добре във себе си действителната същност на италианския кулинарен гений. А кулинарното изкуство е точно това – да направиш шедоьовър с минимален брой съставки.
История, простота, висококачествени съставки – всичко това е неаполитанската пица, която е най-автентичната италианска пица. Изобретена е през 18-ти и 19-ти век.Такава автентична пица не можете да си поръчате по телефона. Необходимо е да посетите малък семеен италиански ресторант, предлагащ автентична кухня. Неаполитанската пица се прави от максимум 3-4 съставки: домати, моцарела, зехтин екстра върджин, пресен босилек.
За една автентична пица Неаполитана доматите трябва да са отгледани в богата почва на Сан Марцано сул Сарно – град, разположен близо до Неапол. Блатът се прави от специални съставки, меси се на ръка. Използва се само “Моцарела ди буфала кампана”, която е запазена марка за автентично сирене моцарела.
Оригиналната пица Неаполитана се пече в дървена пещ на два вида дърва на 900 градуса за 60 -90 сек. Тя има общо три версии на приготвяне, една от които е пица Маргарита.
Според легендата известният неаполитански пицоло (майстор на пица в Италия) Рафаел Еспозито в пицария Бранди е създал тази пица през юни 1889г., носеща цветовете на националния флаг в чест на италианската кралица Маргарита Савойска, а също и по случай обединението на Италия.
Произходът на пица Маргарита е спорен, тъй като при появата ѝ пица със същия топинг като неаполитанската вече съществува между 1796 и 1810г. но под друго име.
Лазаня
Още едно вкусно предложение от пожълтелите страници на старите италиански кулинарни книги. Произлиза от региона на Болоня и се приготвя по една от най-старите рецепти за лазаня. За тези, които не знаят, лазаня представлява слоеве от ленти плоска паста, месо, сос и сирене.
За това традиционно ястие съществуват различни рецепти, но най-популярната е рецептата за Lasagne alla Bolognesе. Тя е класическа и включва сос за месо, наречен рагу, сос Бешамел, сирене Пармиджано Реджано.
Другата версия на рецептата за лазаня е Lasagne Napoletana (лазаня по неаполитански). Тя включва кюфтенца, салам, рикота, сирене моцарела вместо сос Бешамел.Традиционно се сервира в Неапол по време на провеждането на венецианския Карнавале (Carnevale di Venezia).
Води се спор относно въпроса за това дали неаполитанската лазаня води началото си от средните векове от региона на Неапол или корените ѝ могат да се проследят до Древна Гърция. Без значение отговора на този въпрос, едно е сигурно – това ястие е много вкусно и няма как да го пропуснем.
Телешки котлет по милански (Ossobuco alla Milanese)
След това превъзходно италианско ястие няма как да останете гладни. Както и говори името му, родното място на този специалитет е Милано. Особуко означава буквално “кост с дупка”. Приготвя се от напречно нарязани телешки котлети, задушени с различни зеленчуци, бульон и всичко се вари на бавен огън в бяло вино.
Готовото особуко традиционно се гарнира само с гремолата (Gremolata) вкусна италианска смес от нарязани подправки (лимонова кора, чесън, магданоз и аншоа). Най-старата рецепта (Оssobuco in bianco) пък включва само дафинов лист, канела и гремолата. В момента особуко се приготвя по два начина: едната включва домати, а втората , която е традиционна няма домати.
Съвременната рецепта съдържа също моркови, лук, целина, а вместо телешко може да се използва свинско. Вярва се, че традиционната рецепта вероятно се е появила през 19-ти век в една от остериите близо до Милано. Може да се сервира също с ризото по милански или полента.
Джелато
Какво да правим когато е топло и сме в Италия? Да, познахте – да похапваме джелато! Но не каквото и да е, а по оригинална рецепта. Историята на разтапящия се в устата популярен летен десерт датира от периода на Ренесанса, но всъщност няма все още доказателства за това кой е изобретил сладоледа.
Италианците може и да не са оригиналните създатели на на това ледено изкушение, но определено са допринесли за подобряването на оригиналната рецепта и са го превърнали в шедьовъра, който представлява днес.
Съществуват легенди, че рецептата за джелато бива създадена за първи път в кралския двор на фамилия Медичи във Флоренция. Оригиналният създател е или флорентинският архитект и дизайнер Бернардо Буонталенти или кралският алхемист Козимо Руджери.
Някои твърдят, че сладоледеното удоволствие се появява за първи път в Сицилия, древен Рим и Египет, тъй като има сведения, че тогава за първи път започват да се правят замразени десерти. Ледът за тези десерти бил събиран от високи планински върхове и бил съхраняван под земята.
В момента в Италия има повече от 37 000 джелатерии, но според италианците едни от най-добрите се намират в Рим, Болоня и Флоренция, където можете да опитате майсторски направено джелато.
Занаятчиите на джелато го приготвят по по-различен начин от този на сладоледа. Джелато съдържа по-малко мазнини, има по-плътна консистенция, наситен аромат, и съдържа изцяло натурални съставки.
При разбиването на кремообразната му структура се вкарва по-малко въздух и джелато може да се съхранява на по-висока температура от тази на сладоледа. Може да се сервира по всички начини, по които и сладоледа: в купичка, фунийка, на клечка, сандвич, в торта или пай.
Известен факт е, че има закон в Италия, който изисква джелато да съдържа минимален процент от 3.5% мазнини, за разлика от джелатото в Америка, където изискването е за 10% съдържание на мазнини.
Фокача
Това вкусно тестено ястие се характеризира с традиционната лигурийска кухня, но е популярно из цяла Италия. Фокачата е едно от най-вкусните италиански хлебни изделия. Представлява тънък хляб с топинг от свежи билки, зеленчуци като чесън, домати, босилек, карамелизиран лук. Може да бъде с плънка от сирене.
Традиционната рецепта включва само сол и зехтин. Наподобява много традиционния гръцки хляб Лагана. Блатът за фокача се прави от брашно от твърда пшеница, мая, вода, сол, висок клас зехтин екстра върджин и прилича на този за пица.
В Италия фокача се нарича латинското име panis focacius, което означава плосък хляб изпечен в пещ и идва от Древен Рим. Има доказателства, че основната рецепта за подобен хляб е била открита за първи път от древния етруски народ, но впоследствие става част от лигурийската кулинария.
В Италия съществуват безброй вариации на рецептата за фокача. Класическата рецепта за фокача е с наименованието focaccia alla Genovese или fugassa. Приготвя се традиционно в региона на Геноа и италианската ривиера, като се смята, че там се прави най-вкусната фокача.
Популярна е също с името focaccia al rosmarino като тази фокача се приготвя с розмарин и често се сервира като антипасти, под формата на сандвич или просто като трапезен хляб.
Чикети
Чикети можете да похапнете в който и да е традиционен винен бар или чикети бар във Венеция. Чикети баровете, наречени също остерии или бакари, сервират главно студени предястия от рода на чикетите.
Представляват дребни резени хляб или полента, които са покрити с различни съставки като сърца от артишок, крем от атлантическа треска и подправки с името (baccalà mantecato). Чикети традиционно се сервират с ombra (малка чаша вино), чието италианско име значи “сянка” .Чикети могат да се сервират като малки сандвичи, с маслини, твърдо сварени яйца, меса, морски дарове.
Могат да се сервират набодени на клечки и да се консумират с пръсти. По вид наподобяват испанските тапас, които също се сервират като ордьоври. Всеки на масата може да си състави сам цяло ястие от различни чикети. Те са станали символ на венецианския социален живот. Венецианците, а също и туристите, ядат чикети за късна закуска, на обяд или като следобедна закуска.
Капоната
Това ястие е част от сицилианската кухня, която е цветен микс от гръцката, арабската и испанката кухня, чието влияние е дало отражение не само върху историята на Италия, но и нейната кулинария.
Капоната е зеленчуково ястие, при което звездата на шоуто е патладжанът, след което идват каперси, лук, целина, като може да съдържа и стафиди, маслини, кедрови ядки, а дори и месо от октопод. Сладко-киселият му вкус го прави една страхотна вегетарианска опция. Не съществува една единствена рецепта за капоната, всеки италиански ресторант си има своя.
