Рецепти от италианската кухня, различни от паста
Рецепти от италианската кухня, различни от паста

Когато се сетите за италианска храна, вероятно едно от първите неща, за които си мислите, е паста. Вярно е, че италианците са големи майстори на спагетите и другите макаронени изделия, но тяхната кухня далеч не се изчерпва с тях. 

Много вкусни и популярни са ризото, полента, фритата, различни месни и рибни ястия.  А да не пропуснем и прочутата пица. Така че, има много рецепти от италианската кухня, различни от паста, които имат интересна история и заслужават вашето внимание.

Рецепти от италианската кухня, различни от паста

Ризото 

Ризото е кремообразно блюдо на основата на ориз и е любимо за много хора по света. То е сред най-популярните традиционни ястия от кухнята на Италия. Цели три са основните легенди за неговия произход. 

Първата гласи, че по време на ужасен глад, владетелят на Милано изпратил на херцога на Ферара няколко чувала с дребни зърна и му поръчал да ги засади на влажна почва. Няколко месеца по-късно в херцогството получили голяма реколта от ориз. 

Изтощените глад местни хора решили да ги сготвят по най-простия начин като ги сварят, добавяйки малко подправки за вкус. Резултатът се оказал изненадващо сполучлив и ястието станало любимо на местното население.

Според втората легенда, разсеян готвач забравил на огъня супа, в която имало ориз и подправки. Водата се изпарила, а оризът се превърнал във вкусно гъсто ястие. Готвачът все пак сервирал сбърканата гозба, а тя се харесала на всички, които я опитали.

Най-популярна е третата легенда, която носи артистичния дух на Италия. Млад художник помагал на своя учител да изрисува катедралата в Милано и слагал по малко шафран в боите, за да станат по-ярки. 

Когато дъщерята на учителя се заженила, младежът приложил своя опит и приготвил ориза  за сватбата с добавка на щипка от ценната подправка. И така се появило първото ризото Миланезе. То привлича с  ярко жълтия си цвят, който се свързвал със златото и богатството.

Днес ризотото е много популярно, защото е вкусно, не изисква много и скъпи продукти и е сравнително лесно за приготвяне. За сметка на това е необходимо специално отношение и достатъчно време за готвене. 

За италианското ястие се използва специален ориз – кръглозърнест и с високо съдържание на нишесте. Подходящите сортове са Арборио и Карнароли, които при варенето запазват своята форма и твърдо ядро ал денте. За да се запази нишестето, оризът не трябва да се мие. Необходими са още зехтин, месен или зеленчуков бульон, сухо бяло вино и подправки.

Първо, оризът леко се запържва в масло и се задушава в горещ бульон, като се разбърква постоянно, така че течността да се поеме постепенно и да се получи кремообразна смес. Бульонът се долива на части, а накрая се добавя сирене пармезан или пекорино, за да се подсили кремообразната структура. 

Рецепти от италианската кухня, различни от паста

Ризото може да се приготвя с различни добавки: 

  • гъби 
  • грах 
  • моркови 
  • броколи 
  • аспержи 
  • морски дарове 
  • пилешко месо и др. 

За прочутото ризото Миланезе са необходими ориз, лук, скилидка чесън, зехтин, бяло вино, бульон, масло, щипка шафран и пармезан. Ризотото трябва да се консумира веднага, за да е пълна насладата от него. 

Пица

Пицата е класическо италианско ястие, което отдавна е любимо за милиони хора по целия свят. 

Още в древността са умеели да пекат плосък хляб от тесто, който се явява нещо като прародител на съвременната пица. Постепенно рецептата се усложнявала с добавянето на различни продукти. 

Историята на пицата във формата, която познаваме днес, започва през 16-и век, когато в Европа донасят доматите, които в началото някои дори смятали за отровни. 

Находчивите неаполитанци осъзнават, че зеленчукът има отличен вкус и започват да ги използват за добавка към пица. През 17-и век пицата вече се състои от блат от тесто, гарниран със зехтин, сирене, домати, билки и бекон. 

Междувременно се оказва, че морските дарове също са много подходящи за гарниране на пиците. По-късно се появяват и специални фурни за печене на вкусното тестено изделие. 

Постепенно пицата започва да се появява на трапезата на благородниците, а ястието става популярно не само в Неапол. В края на 19 век ястието става известно в цяла Италия и се появяват все повече рецепти.

Тестото за пица традиционно се прави от брашно, мая, захар, сол, зехтин и вода. Характерно за оригиналните италиански пици е, че се разточват на тънък пласт. 

Тестото се покрива с домати или доматен сос, а отгоре се редят разнообразни продукти, сред които сирена, бекон, шунка, колбаси, риба или морски дарове, гъби, зеленчуци и др. 

Сред най-известните и познати на всички континенти пици са: 

  • Маргарита
  • Капричоза
  • Четири сирена
  • Пеперони
  • Калцоне
  • Диаволо
  • Маринара и други

Рецепти от италианската кухня, различни от паста

Полента

Италианската полента много прилича на българския качамак и румънската мамалига. Общото между тях е, че се приготвят от царевичен грис, сварен във вода. 

Ние обикновено добавяме към качамака сирене и поливаме със запържен в олио или краве масло червен пипер. Италианците предпочитат тяхната полента с доматен сос или песто. Тя може да се сервира като самостоятелно ястие или като гарнитура.

Идеята за приготвяне на каша от зърнени храни принадлежи на древните римляни. Те обаче я варели от просо, нахут или ечемик. Царевицата е позната на европейските едва от края на 16 век, когато е пренесена от Америка.

Дълго време кашата от царевично брашно е била храна за бедните. Селяните или монасите я готвели го в голям казан, като бъркали внимателно докато се сгъсти. 

По-късно към царевицата добавили и други продукти: сирене, морски дарове, зеленчуци или гъби. Постепенно полентата се появила и на трапезите на богатите граждани. Сега се готви  масово както в домашни условия, така и в заведенията за хранене.

Има много начини за приготвяне на това ястие. Често италианците правят гъста полента, която режат на филийки и хапват за закуска или вместо хляб. Традиционното съотношение на съставките обикновено е 1 част царевично брашно към 3 части вода, но зависи и от това каква плътност желаете да се получи.

Ако искате да си приготвите запечен качамак по италиански, са ви необходими царевичен грис, зеленчуков бульон и прясно мляко. Първо трябва да сварите качамака в смесените мляко и бульон. 

Смъкнете от котлона и добавете краве масло и настърган пармезан, подправете по желание. Изсипете сместа в тавичка, загладете я и поръсете отгоре още настърган пармезан. Запечете на фурна за около 15-20 минути и ще се убедите, че полентата не е за подценяване.

Рецепти от италианската кухня, различни от паста

Фритата

Всички са яли пържени яйца, но ако още не сте опитвали италианска фритата, е време да поправите тази грешка. 

Frittata е подобна на омлета, но към нея се добавят различни добавки: 

  • месни продукти 
  • тиквички 
  • картофи 
  • спанак 
  • гъби 
  • сирена и др. 

Фритатата е чест гост на масата, защото се приготвя бързо и  може да се сервира като предястие или основно ястие. Тя се консумира самостоятелно или с гарнитура от зеленчуци. 

Фритатата по принцип се запича в тиган или тавичка във фурната. Перфектната фритата трябва да е ефирна и лека, което се постига като жълтъците и белтъците се разбиват отделно. За  по-богат вкус може да се добави лъжица сметана или малко мляко. 

Характерно за това италианско ястие е, че в него винаги има поне един допълнителен продукт освен яйцата, който се слага директно в разбитата яйчна смес. Тиганът се поставя на слаб огън и в него се загрява маслото, след което се изсипва сместа. 

След като яйцата се изпържат до златисто от едната страна, има два варианта: да ги обърнете в тигана и да ги допържите или да допечете ястието във фурната.

Рецепти от италианската кухня, различни от паста

Пържола по флорентински

И за да не си помислите, че италианците са майстори само на тестените ястия и яйцата, може да се отправим към Тоскана. Във Флоренция се приготвя специален вид стек, наречен Bistecca alla Fiorentina или казано по друг начин пържола по флорентински. Според съществуваща легенда, името идва от времената на фамилията Медичи. 

Тогава Флоренция била важно място, където можело да се срещнат пътешественици от цял ​​свят.  Разказва се, че веднъж английски рицари се оказали във Флоренция по време на празника на Св. Лорънс. 

Тогава по улиците запичали телешко месо на огньове и раздавали на хората. Гладните британски гости започнали да викат радостно “bifstek!”, а на почерпените местни гуляйджии това явно се е счуло като “бистека” и така местната пържола си намерила името. 

Рецепти от италианската кухня, различни от паста

Оригиналният флорентински стек се приготвя от специална порода говеда и то от определена част на трупа. Месото се  подправя само със сол и черен пипер. 

Изпича се за кратко на скара над жарава, като се обръща от двете страни. Идеалната флорентинска пържола отвътре трябва да остане почти сурова, а отвън да е приятно запечена. Когато е готова, се полива с малко зехтин, за да й се придаде допълнителен блясък.

Снимки: pixabay.com и unsplash.com