Региони на италианската кухня – Лацио
Лацио регион | Leonardo Bansko

Лацио регион | Leonardo Bansko

Лацио – най-посещаваният район на Италия

Лацио е и административен и географски център на Италия. Провинциите му са са 5 – Витербо, Латина,  Рим, Фронзинон и Риети. Центърът на самия регион е Рим, а западната му част е на Тиренско море, където най-известните курорти и плажове са Сперлонга, Гаета, Терачина, Сабаудия.

Лацио е най-посещаваният район на Италия. Не само защото тук са Рим с неговата древна и драматична история, и Ватикана. По тези земи има още много свидетелства за историята, архитектурата, културата и бита през вековете и епохите. Могат да се споменат например Древната Остия, в Триволи – Вила Адриана,  в Терачина – Храмът на Юпитер, в Сеце – Форумът на Апиа, в Помеция – Лавиниум, некрополите в Черветери, Тускания, Тарквиния.

Много туристи са привлечени от термините – папските във Витербо,   на Тиволи, лечебните извори на Фиуджи. Всъщност Лацио предлага доста разнообразни варианти за екскурзии и почивки. В района има планинска част, равнини, реки, море. Така туристите могат да се насладят и на елитни морски, езерни и речни плажове; да се отдадат на риболов, на пътуване с яхти, да обикалят барове и ресторанти,  да съчетаят развлечения и пазаруване в столицата на велика империя.

Ватикана | Leonardo Bansko

Интересни исторически сведения е запазил град Анцио, който е на  58 км от Рим. В  древни времена територията му владеели племена, които се занимавали с търговия, риболов и пиратство. След като влиза в състава на Римската империя, Анцио става „вилна зона“ на римските благородници, които започват да строят тук ваканционните си вили. Тази традиция е продължила и в съвремието. Между другото,  в Анцио са били родини императорите Калигула и Нерон, станали най-популярни в световното кино. Калигула, който е останал известен с екстравагантността си и жесток деспотизъм, бил наричан Лудия. Нерон пък извършва множество убийства, включително и на майка си, а също и на доведения си брат. Той е известен, че заповядва Рим да бъде подпален, за да се вдъхнови от гледката и свири, докато градът изгаря.

Кухнята на Лацио

Разбира се, провинциите на Лацио имат своята местна специфична кулинария, но като цяло кухнята на района се определя от Римската. Приготвянето й не е сложно и се използват лесно достъпни продукти, защото готварството тук произтича от народните традиции.

Тук закуските не са много популярни – исторически се е наложило, че римляните не обръщат много внимание на сутрешното хапване, а акцентират на основните ястия. Сред тях са многобройните видове макаронени изделия – не е случайно, че тук има Музей на пастата. Популярни са естествено и пиците, но рецептите с месо са също така многобройни – от древни времена предпочитанията на римляните са за различни ястия с различни видове месо, готвени по различни начини.

Сред традиционните ястия в Лацио са телешки рула и шницели, агнешки пържоли, колбаси, риба, морски деликатеси и т.н. Използва се и много сирене, от зеленчуците като гарнитура се сервират броколи, грах, артишок, аспержи, ориз, цикория. Правят се и изискани блюда с трюфели. Както и в цяла Италия, храната винаги върви с отлично месно вино, каквото в Лацио имат в изобилие.

Кухнята на Лацио | Leonardo Bansko

Паста от Лацио

В Лацио се приготвят многобройни и разнообразни ястия, които са се наложили в националната кухня като кулинарни емблеми на италианците. Сред най-търсените от кулинарните туристи са спагетите Аматричана.

Приготвят се със свински бузи, доматено пюре, сирене Пекорино, бяло вино, люта червена чушка,  сол, черен пипер, зехтин. Има две версии за произхода на рецептата. Едната е, че спагетите Аматричана произлизат от малкото градче Аматриче. По-наложилата се версия обаче е,  че тези спагети са направени за пръв път в Рим, а готвачът е бил от Аматриче. Така или иначе,  спагетите Аматричана са сред най-популярните италиански макаронени изделия. При направата им има различни особености. Така например за истинска Аматричана сиренето трябва да е Пекорино от Рим, чийто произход е със защитено наименование /Pecorino romano DOP/. То е овче, твърдо, жълтеникаво, структурата му е зърнеста  и е пикантно. Външно прилича на кашкавал. Ако не е от Лацио, наименованието се променя на Pecorino tipo romano.

Характерни за Аматричана са свинските бузи /гуанчале/, които са сурово сушени в продължение на три седмици, като са натрити със смлян черен пипер, може и червен, и сол. Вкусът им е по-изразен от другите свински продукти. Ако не се използват дмати, ястието вече не е
Аматричана, а паста  грич.

За италианската кухня Лацио е допринесъл и с  пастата  Карбонара. Прави се от спагети, сурови яйца, гуанчале, овче сирене,  черен пипер. Тази паста се свързва с миньорите в района (в романския диалект  „карбонари“), които са използвали достъпни продукти за потатилни ястия.

В италианската кухня Лацио е наложил и Римските равиоли. Те се отличават от другите равиоли по прясната, фина рикота от овче мляко, използвана за пълнеж. Това сирене е меко, леко сладко, наподобява на гъста сметана. Рикотата всъщност е доста използвана в римската кулинария за пълнеж на макаронени изделия. Прави се на малки топки и се прибавя към солени питки, сладки, пица.

Лацио кулинарен живот  | Leonardo Bansko

Ястия, супи и сладкиши от Лацио

В римската кухня традиционно и широко се използва артишок. Сред най-известните ястия е Karkhofi-alla-romana, при което артишокът се пълни с чесън, мента и магданоз и се задушава в бульон или в масло. Също така популярен е и carciofi alla giudia, който се запържва в кипящ зехтин и се поръсва с вода, от което венчелистчетата на артишока стават  особено хрупкави. Сarciofi alla giudia е описано в рецепта от XVI век.

За Лацио са характени и Нюди – кюфтенца от смес, направена от извара, спанак, яйца, пекорино, брашно, с прибавени пипер, сол, индийско орехче. Сервират се полени с доматен сос или вряло масло, за ароматизирането се добавя салвия.

Друго традиционно за Лацио ястие е Трип – телешки вътрешности, задушени с домати. Когато е готово, се настъргва Пекорино и се добавя мента, както и други билки.

В Римската кухня са популярни и оризовите крокети, които се пълнят с месо и моцарела, и се пържат дълбоко.Предлагат се оризови крокети, пълнени с моцарела и сос от месо и пържени дълбоко.

От характерните за Лацио супи е Страчателла, която в останалите райони се е наложила като Staractella alla Romana. Основава се на говежди бульон, в който постепенно се добавя да ври смес от бити яйца, настъргано сирене, лимонова кора, пипер, сол, индийско орехче, риган, може да се използва и грис. След смесването супата се получава с малки плаки от сиренето и яйцата, откъдето е и названието, което в превод е „парцали“.

 

От сладкишите в кулинарията на Лацио са традиционни Maritozzo – меки кифли с кедрови ядки, стафиди, портокалова кора, и бита сметана. По стар обичай Maritozzo са били давани на младоженките. Сред римските сладкиши е рикота, приготвено от овче мляко. Това е както десерт сам по себе си, така и прясна рикота се влага в различни сладкиши и кремове.

 

Винарските традиции на Лацио

Лацио е стар лозарски район с винопроизводство поне от 2000 години. 90 на сто от лозята са с бели сортове грозде. От района обаче има както световно известни бели вина, така и червени. Най-старите сортове са малвазия и трембиано, които заемат над половината от лозарските площи. Смята се, че бялият сорт грозде малвазия е донесен от древна Гърция. Сортът Требиано пък е от етруската цивилизация, живяла по тези места отпреди Древния Рим.

Castelli Romani е водещият винарски регион в Лацио. Тук има специфични вулканични почви, които придават на гроздето уникални качества. От Castelli Romani най-известно е виното Фраскати. Вкусът му е сух, елегантен. В привкуса му има усет за цитруси, круши и бабдеми, ароматът е силен с нотки на праскова, ананас, орех, тропически плодове. Виното е подходящо за бяло месо, риба, предястия, салати.

Tuscia е друг известен винарски район на Лацио. Тук етруските са произвеждали вино още преди три хилядолетия. От тези земи е световноизвестното Est! Est !! Est !!! di Montefiascone със златист оттенък и фин  плодов привкус и аромат. Малко странното название се обяснява с легендите от Средновековието. Разказва се за пътуване на италиански епископ с крал Хенри V.

Вратите на страноприемниците, където виното било хубаво, слугата маркирал Est, за да обозначи, че виното там е добро. В село Монтефиасконе винената напитка била толкова добра, че написал три пъти Est с удивителни.

Най-доброто червено вино, произвеждано в Лацио, е Мерло ди Априлия от провинция Латина, която е на 70 километра от Рим. По-конкретно това вино се произвежда в Априлия, откъдето идва и обозначението му. Напитката е ярко червена с плътен вкус леко тревист и също така леко танинов, най-вече когато е младо. От другите видове Мерло виното се отличава като по-меко и сухо, по-деликатно. Препоръчва се както със задушени, така и с печени меса.

История на Лацио  | Leonardo Bansko

Лацио в историята

Лацио е регион, населяван от дълбока древност – тук са открити следи от човешка дейност палеолита. Но особеното му значение и място в историята най-вече е, че тук е прародина на днешните романски народи. Римската империя започва от териториите на Лацио  преди близо три хиляди години.

Етруската цивилизация, населявала Апенинския полуостров през първото хилядолетие преди н.е., овладява земите на на Лацио през 9 век преди Хр. Тук възникват градове, развива се земеделие. Етруските оказват силно, доминиращо влияние върху пребиваващите вече тук латини – италийско племе в отделни градове-държави, но с общ език и вярвания, с единен мит за общия си прародител Латин. Периодът е наситен с войни.

В Античността Рим включва седем хълма. По шест са живеели латини и сабини, а на седмия, са се били заселили  етруски. Около 6 век пр.н.е. в низината, която е била между хълмовете, е направен пазарен площад. Построена е крепост, както и храм на Юпитер, така се оформя търговски, религиозен и военен център на града. В развитието му се използват много от постиженията на етруските и латините.

От Средновековието до обединяването на Италия през 1861 година, Лацио е в папската държава. Днес тя е в центъра на Рим, който е столицата на Италия.

Така притегателната сила на Рим е естествена – малко вероятно е да отидеш в Италия и да не посетиш Вечния град. Освен това и в самия регион Лацио има многобройни  невероятни гледки, вълнуващи не по-малко от удоволствията в града, към който „се стичат“ всички пътища.