Малко е да се каже, че италианците са майстори на тестените изделия. Те са измислили някои от най-популярните от тях – пицата и пастата. Тези коронни блюда на италианските кулинари, а и много други вкусни произведения от тесто, отдавна са завладели ценителите на отличната кухня навсякъде по света.
Всяко от тях има своя история и свое родно място, което се гордее с него.
Ето 5 топ тестени изделия от различни райони на Италия.
Пица Маргарита
Известната пица Маргарита не се отличава с голям брой сложни съставки или особена технология, но въпреки това е сред най известните храни в средиземноморската кухня. Тя е призната за една от най-вкусните пици, въпреки че продуктите за нея са съвсем обикновени.
Трябват ви само брашно, домати, моцарела и босилек, за да постигнете перфектен резултат. Това кулинарно съвършенство светът дължи на Неапол.
Пицата е направена за първи път там през 1889 г. от пекаря Рафаеле Еспозито. Смята се, че е кръстена на кралица Маргарита Савойска.
Много символизъм има в цвета на използваните продукти – зеленият босилек, бялата моцарела и червеният доматен сос наподобяват италианското знаме. Хубавата италианска пица е тънка и хрупкава, а в средата и сочна, благодарение на богатия доматен сос.
В ресторант Леонардо в Банско спазват добрите италиански традиции и приготвят пица Маргарита по класическа рецепта с домашен доматен сос, Моцарела и пресен босилек.
Спагети Карбонара
Видовете италианска паста са толкова много, че всеки ден от годината можете да изберете някой от тях, без да се повтарят. Някои от тях обаче са по-популярни от други и е трудно да се намери ядящ човек на света, който да не ги е чувал.
Добър пример за това са прочутите Спагети Карбонара. Те стигат до нас, тръгвайки от района на Лацио.
Както при много други знаменити рецепти, има различни легенди за произхода на това ястие. Повечето кулинарни историци проследяват началото му до регион Лацио, въпреки че има и други твърдения.
Типично за пастата Карбонара е, че съдържа бекон, сирене и черен пипер. Името на ястието се превежда като Паста по въглищарски. Най-разпространената версия е, че първи започнали да я приготвят работници, които добивали дървени въглища.
В отдалечените планински райони се налагало хората да се запасяват с трайни продукти като суха паста, осолени свински бузи, зехтин, сирене и черен пипер. Някои смятат, че паста Карбонара е рецепта на овчарите в Апенинските планини край Рим.
Има и мнения, че тази паста е неаполитанско ястие, защото са описани традиционни местни ястия с подобни съставки, като на спагети Карбонара. Наименованията pasta alla carbonara и spaghetti alla carbonara се появяват в официални източници чак след Втората световна война.
Съществува също версия, че вероятно паста Карбонара е градско ястие от Рим, популяризирано от ресторант със същото име.
Почитателите на паста Карбонара обаче малко се вълнуват от споровете за произхода й. За тях е достатъчно да се наслаждават на съвършения й вкус, който се дължи на едноименния сос.
Съставките на соса Карбонара са малко, но за тях също има спорове. В района на Рим, рецептата включва – Guanciale (това е бекон от свински бузи), яйца, овче сирене Пекторино Романо от областта Лацио и черен пипер.
В Северна Италия рецептата включва сметана и чесън, а вместо Пекорино се използва краве сирене Пармиджано. Вместо гуанчале често се използва панчета от свински гърди.
За оригиналния сос Карбонара се реже на кубчета, а не на ивици и се запържва в собствена мазнина. Сосът се приготвя от сурови жълтъци, разбъркани с настъргано сирене Пекорино Романо.
На пастата по въглищарски, естествено, й отива и много черен пипер. Сместа се разбърква заедно със запържения бекон и малко от водата от варенето на спагетите. Освен със спагети сосът Карбонара върви и с различни други макаронени изделия.
Чудесни Спагети Карбонара в италианския ресторант Леонардо в Банско се приготвят от прясна паста с панчета, пекорино, яйце, сметана и пармезан.
Лазаня Болонезе
Лазанята е традиционно ястие от град Болоня, направено от слоеве тесто, редувани с пълнеж и сос (обикновено бешамел). Слоевете от пълнежа могат да бъдат от месо или кайма, домати, спанак, други зеленчуци и, разбира се, пармезан.
За Лазаня Болонезе първо се приготвя едноименният сос, който на практика се явява плънка. Каймата се запържва в загрят зехтин или олио и след това към нея се добавят нарязани на дребно морков, чушка, лук и чесън.
Когато станат полуготови, се добавя доматен сос и доматено пюре, вино и подправки. Отделно се прави сос Бешамел по класическата рецепта с прясно мляко, масло и брашно.
Тортелини
Тортелините произхождат от регион Емилия-Романя и по-конкретно от градчето Кастелфранко Емилия. Според една от романтичните легенди те са измислени от млад готвач, който приготвяйки паста я обвил около малкия си пръст, така че формато й да напомня пъпа на любимата му. В друга от разказваните истории, е замесена самата Венера.
Легендата гласи, че когато богинята на любовта прекарала една нощ в местен хан, собственикът му се изкушил да погледне през ключалката. Поразен от божествената красота на божествената си гостенка, той изваял тортелини с формата на пъпа на Венера.
Реалността обаче е различна, като се смята, че тортелините се приготвят от 50-те години на миналия век. Първоначално тази паста се е сервирала в бульон. Има няколко разновидности тортелини според размера – по големите се наричат тортели и тортелони, а по-малките – тортелети.
Тестото се приготвя от твърда пшеница без набухватели, но може да бъде оцветено с различни добавки – спанакът му придава зелен цвят, а доматите – червен. Добавят се яйца, сол на вкус и малко зехтин.
Тестото се разточва тънко, реже се на квадратчета или кръгчета, в които се слага от плънката. Те се прегъват на две, като се получава триъгълник или полукръг, който се свива като пръстен и краищата му се слепват.
За месна плънка се използват кайма, пилешко месо, шунка и др. Пълнежът може да се направи от сирене пармезан или рикота. Има и вегански варианти с броколи, гъби или спанак. Сварените тортелини се сервират с различни сосове – сметанов, доматен гъбен сос или просто с песто.
Фетучини
Италианските Fettuccine са вид италианска паста, много популярна в столицата Рим. Те представляват тънки плоски ивици тесто с ширина около 7 мм. Подобни са на талиателите, но са по-широки от тях. Името им идва от думата fettuccia, която означава панделка.
Оригиналните фетучини в Италия се приготвят от еластично тесто, но днес домакините могат да купуват готови сухи макаронени изделия. Фетучините могат да се приготвят с шунка, гъби, пилешко филе, риба, морски дарове или други продукти и сосове.
Вариантът на фетучини, който предлага ресторант Леонардо, е Фетучини Болонезе. Те се приготвят с рагу от телешко с лук, моркови, селари, домати, розмарин и прясна салвия.
Едно от най-известните ястия с тази паста е фетучини Алфредо, които разнясят славата на това блюдо по света. То се смята едновременно за италианско и американско ястие.
Оригиналната технология, използвана от римския ресторантьор Алфредо, се нарича burro e parmigiano, което просто означава “масло с пармезан”. Приносът на италианския кулинар към рецептата е добавянето на двойно количество масло към соса.
Американски туристи в Рим харесали вкуса на това на пръв поглед обикновено ястие и нарекли блюдото fetuccini Alfredo, а след това отнесли рецептата у дома си. С годините тя се променила, като била добавяна сметана, сос бешамел, броколи, скариди, пилешко, гъби, но оригиналната рецепта си остава тази на Алфредо с трите съставки.
