Италианската кухня е популярна в цял свят и се счита за една от най-добрите кухни в света. Страстта, която влагат италианците, за да приготвят ястията, почитта, с която се отнасят към храна и удоволствието, с което я хапват или поднасят е като магия, която оставя в плен всеки, който веднъж опита истинско италианско ястие. Италианската храна е един вид отражение на историята и културата на този народ. Днес не е нужно да ходите специално до Италия, за да си хапнете вкусна италианска храна, тъй като във всеки един град по света можете да откриете поне по един италиански ресторант, където да ви сервират cucina italiana.
Как италианската кухня е завладяла света?
Първи сведения за приготвянето на италиански ястия ни дава Archestratus (поет, мислител и автор на готварски книги), който през 4 в. пр.н.е. написал поема, в която описва италианската храна като храна, в която не бива да се добавят никакви аромати като билки или подправки.
Слава богу, този начин на приготвяне на ястия е забравен и през 1 в.сл.н.е. друг автор на готварски книги ни разкрива около 500 рецепти, в които ястията изобилстват от билки и подправки.
От тогава до днес cucina italiana се е развивала и усъвършенствала до степен, в която достойно заема мястото си на една от най-любимите и популярни кухни по света.
Днес, италианската кухня е перфектно съчетание на изискани аромати, в които се усеща връзката с майката Земя, билки и подправки, които карат небцето да се наслаждава на всяка хапка, вкусни сирена и разбира се, благородни и от висок клас вина… и да, не сме забравили кафето и сладоледа.
Погрешно е схващането, че италианска кухня предлага основно пица, паста и спагети. Кухнята на Италия е не само много разнообразна и здравословна, но многопластова. Все пак ако сте любители на италианската пица, може да прочете статията ни за „Истинска италианска пица”.
Във всеки регион в Италия, в който отидете ще ви посрещнат със своя собствена кухня и специалитети, приготвени според местните кулинарни традиции, развивани от векове.
Така например, сицилианската кухня се различава от традиционната италианска кухня. Като остров, Сицилия през вековете често е била под различно чуждо влияние, което днес се усеща в храната, която се приготвя само там. Характерно за сицилианската кухня е присъствието на много и различни видове риба като риба тон, платика, сепия, риба меч и други. В сицилианската кухня е силно застъпено влиянието на гръцката, арабската и испанската кухня.
Че сте в Болоня ще разберете още щом видите менюто в първото заведение, в което седнете. Характерни за региона са тортелините, талиателите, лазанята.
Емилия-Романя е популярна със своята полента, с яйчената си паста и разбира се с пармезана.
Тоскана има проста, но много вкусна кухня, която залага на свежи, пресни зеленчуци, сирена, домашен хляб и пресни плодове.
Мислите си, че знаете доста за италианската кухня? Да видим!
Знаете ли, че:
*Има повече от 450 различни видове паста, а средно един италианец консумира по 23 кг. паста годишно. За сравнение: жителите на други европейски страни за една година консумират едва по 6 килограма.
*За италианците храната е издигната в култ. За тях няма нищо по-свещено нещо от това да седнат с цялото семейство на масата и да се насладят на домашно приготвена храна.
*Доматите и царевицата, които са сред основните съставки на всяко италианско ястие са започнали да се използват след 1700 година.
*В края на 30-те години на XX век правителството на Италия е наложило забрана на тестените изделия. Недоволството срещу тази кощунствена за италианците забрана е било толкова остро, че правителството я отменя много бързо.
*Когато през 1986 година в Рим откриват първото заведение за бързо хранене, италианците се почувствали много обидени, че им се предлага да се хранят по такива места. За да успокоят страстите, отговорните институции започнали да предлагат безплатни спагети.
*Сосовете са много важна част от италианската кухня и затова в Италия има над 10 000 вида сосове.
*Италианците не готвят само със зехтин, както се смята. Всъщност, зехтинът е популярен само в южните райони на Италия. Дори и в Тоскана, която е с най-голям дял в производството на зехтин, доста ястия се приготвят с масло. На север, в Ломбардия готвят само с масло, а в западните райони, където е популярно свиневъдството приготвят храната дори и с мас.
*Италианската кухня без сирене не може. Въпреки, че в Италия видовете сирена са много, на най-голяма почит е „Parmigiano”. Италианците го добавят към всичко – в паста, сосове, дресинги и супи, дори в десерти като пармезан с боровинков мус например. Другите видове сирена, много употребявани и почитани на Ботуша са „Маскарпоне” и „Моцарела”.
*Първоначално пастата е замислена като храна за сухи дажби по време на война или дълъг път. Дългите „конци” от тесто се изсушавали и можели да издържат с месеци, без да се развалят. По време на път, пастата просто се слагала във вряща вода и можела да се яде така или да ѝ се добавят каквито продукти има под ръка.
*Освен тестените изделия италианците обожават и ориза. И няма как да е иначе, след като Италия е един от основните производители на ориз в Европа.
*Виното присъства на масата при всяко хранене. Италианците не само обожават тази напитка, но се славят като едни от най-добрите производители на благородни вина с богат вкус и аромат по света. Всяка област на Италия произвежда вино от собствени лозови масиви, а италианците знаят как да консумират вино, без да прекаляват.
*Пица Маргарита за пръв път е поднесена на кралица Маргарита по време на посещението ѝ в Неапол. Кралицата поискала да види как се хранят масите и седнала в една пицария, за да опита от ястията на бедните. Готвачът ѝ поднесъл пица с цветовете на италианското знаме – бяло (моцарела), зелено (пресен босилек) червено (домати). Оттогава до днес пица Маргарита се приготвя само с тези три съставки.
*Противно на схващанията, че италианската кухня е много калорична, всъщност е нискокалорична и дори здравословна. Тестените изделия се приготвят от пшенично брашно, а влаганите продукти са винаги свежи и поднесени балансирано, така че италианците могат да си хапват паста колкото си искат и да имат стройни фигури.
*Има няколко версии за наименованието „макарони”. Според едната версия виден кардинал отишъл на гости и му поднесли дълги, тестени ивици сварени във вода. Кардиналът не бил виждал подобна храна и възкликнал „О, колкото сладко!”, което на италиански звучи като “O, ma Caroni!” Друга версия гласи, че името идва от гръцкото maccherone – дума, която древните гърци използвали за всичко необичайно и непознато.
*Италианският сладолед се различава от всичко, което сте опитвали до сега. Джелато, както нарича това сладко ледено изкушение се приготвя се с по-плътна текстура и никога не се предлага напълно замразен.
*В Италия има над 100 вида сладолед и вместо с топинг, както сме свикнали да ни го поднасят у нас, могат да ви предложат джелато със странни подправки като морска сол или дафинов лист.
*В Болоня има за университет, в който можете да се научите да приготвяте джелато.
Популярни и не толкова популярни десерти от италианската кухня
Италианците обожават сладките изкушения и десертите им са изкусително вкусни и с много лек, свеж вкус. За разлика от други европейски страни, в които всичко е облято (или обвито) в много шоколад, в италианската кухня преобладават десерти с леки кремове или пресни плодове.
Тирамису
Тирамису е един от най-популярните десерти от италианската кухня, и едва ли има някой, който да не го е опитвал и да не се е влюбил в него. Приготвя се като се редуват потопени в кафе и специален сорт вино бишкоти и крем маскарпоне. Десертът се поръсва обилно с какао и се поднася с вино или кафе.
Подшушнато: В превод „тирамису” означава „ободри ме”, тъй като е високоенергиен и повдига тонуса. Носят се слухове, че през миналите векове благородниците си хапвали от този страхотен десерт винаги, когато им предстояли бурни нощи.
Каноли
Канолите са традиционен сицилиански десерт, който жителите на този регион приготвят още от IX век. Десертът представлява малки, вафлени фунийки, които се пълнят с крем маскарпоне или рикота. Декорират се шоколад, ядки или плодове.
Дзупа ингилезе – „английска супа”
Много популярен италиански десерт, изключително свеж, ароматен и вкусен. Приготвя се от ванилов или шоколадов крем, бишкоти, бисквити или пандишпанови парчета блат, потопени в ликьор Alchirmes. Въпреки, че носи странното име „английска супа” десертът си е на 100% италиански и се приготвя още от времето на Възраждането в областите Тоскана, Емилия – Романя и Макре.
Кастаначо
Този десерт идва от регион Тоскана и се приготвя от кестеново брашно, ядки и стафиди. Кастаначо е непретенциозен, но много вкусен и нискокалоричен десерт, който спокойно може да застане по вкусови качества до най-популярните италиански десерти.
Касата Сичилиана
Касата Сичилиана е много вкусна и обичана торта, родното място на която е Палермо. Касата се приготвя от пандишпан, захаросани плодове, рикота и марципан. Тортата се приготвя още през IX-X век, когато Сицилия е под арабско господство.
Панакота
Класически италиански десерт, който ще ви накара да въздишате от наслада. Приготвя се единствено от сметана, захар и желатин и се гарнира с шоколад, карамел или плодове. За родно място на панакота се смята област Пиемонт. Област Емилия-Романя пък е мястото, където според кулинарни експерти правят най-вкусната панакота.
Zuccotto (Дзукото)
Традиционен италиански десерт, характерен за региона на Тоскана и Флоренция. Приготвя се отново с бишкоти, амарето, сирене рикота или маскарпоне, бадеми, шоколад, сушени плодове, какао и пудра захар. Zuccotto се приготвя бързо и лесно и е изключително вкусен и оригинален десерт.
