Забележителната италианска кухня има и друго предимство, освен че е много вкусна. Повечето от традиционните ястия не изискват голям набор продукти и се приготвят лесно. Разбира се, за да получите перфектен резултат, трябва да сте наясно с някои от тънкостите за приготвянето на най-простите и вкусни италиански ястия, сред които са известните в цял свят пици, ризото, полента, супа Минестроне и много други.
Супа Минестроне
Минестроне е традиционна италианска супа от пресни зеленчуци. Първи селяните започнали да готвят Minestrone и затова супата била определена като cucina povera (бедна кухня). Италианските домакини не купували продукти специално за Minestrone, а използвали зеленчуци, останали от готвенето на предишни ястия.
По-често се смята, че Minestrone е класическа зеленчукова супа, но всъщност тя може да бъде и с месо. Според една от легендите, ключът към успеха на Минестроне е да го приготвите от 7 вида зеленчуци, 7 вида месо и 7 подправки.
Появявайки се в началото като ястие за бедните, Минестроне е приела от културата на различни епохи и региони, като някои от продуктите за супата се променяли.
Италианската гъста супа Минестроне днес най-често включва боб, целина, моркови, копър, картофи, домати, тиква или тиквички, броколи, карфиол, чесън, лук и др. Обикновено се слага и дребна паста или ориз. Може да се добавят босилек, сос Песто, пармезан, вино или доматено пюре, а също месо, прошуто или сирене.
Общо взето, всеки може да си подбере продуктите по свой вкус и според сезона, а вариантите варират и според региона. Може съставките на супата да ви изглеждат много, но приготвянето й е съвсем лесно.
Ризото
Навсякъде по света приготвят ориз, но никой не може да постигне нежното кремообразно съвършенство на италианското ризото.
За родно място на ризото се смята Северна Италия. Три легенди се конкурират за произхода на това просто, но едновременно с това вкусно и хранително блюдо. Според най-елементарната от тях, един разсеян готвач забравил на огъня супа, в която бил сложил ориз с подправки. След като водата се изпарила оризът се превърнал в гъста вкусна гозба, която се оказала сполучлива и така се поставила традицията за приготвянето на ризото.
Във втората има исторически момент. Тя разказва, че по време на ужасен глад, владетелят на Милано изпратил като помощ на херцога на Ферара няколко чувала с непознати до това време зърна и му казал да ги засади във влажна почва.
Няколко месеца по-късно в херцогството събрали първата реколта от ориз и бедстващите хора го приготвили по най-простия начин като го сварили във вода с малко подправки. Резултатът се оказал вкусен и затова ризотото станало любимо на местните хора.
Третата легенда е с артистичен привкус. Млад художник, който помагал на своя учител да изрисува катедралата в Милано, слагал по щипка от скъпата подправка шафран в боите, за да станат цветовете по-ярки. Младежът използвал своята иновация по време на сватбата на дъщерята на господаря си, като добавил към ориза и малко от ценната подправка. Така се получило първото ризото Миланезе, което е известно с ярко жълтия си цвят.
Ризотото не изисква много и скъпи продукти и присъства във всяко ресторантско и домашно меню. За него се използва специален кръглозърнест ориз от сортовете Арборио и Карнароли. Оризът не се мие, за да се запази нишестето и да се получи кремообразно ястие. Необходими са още зехтин, месен или зеленчуков бульон, сухо бяло вино и подправки.
Най-характерното е, че бульонът се долива на части при непрекъснато разбъркване, след като течността е напълно поета. Накрая италианците обикновено добавят сирене пармезан или пекорино. Ризото се приготвя с различни добавки, като пилешко месо, гъби, моркови, броколи, домати, аспержи, грах, чери домати, морски дарове и др.
Рецепта за ризото с гъби
Необходими продукти:
1 л зеленчуков бульон
250 г ориз Карнароли
200 г гъби
3 супени лъжици зехтин
120 мл. бяло сухо вино
50 г сирене пармиджано
прясно смлян черен пипер
1 глава лук
Пресен магданоз
Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на дребно. Гъбите се измиват добре и също се нарязват. Сиренето се настъргва на едро ренде.
Сложете зеленчуковия бульон да заври и оставете на слаб огън. Загрейте олиото в тиган и задушете лука до прозрачност. Добавете гъбите и запържете всичко заедно за около 5 минути, докато оризът стане прозрачен и в центъра на всяко зърно остане само бяла непрозрачна точка. Добавете виното и разбъркайте за 1-2 минути. След това налейте 1 черпак бульон. Разбърквайте докато по-голямата част от течността се поеме от ориза. Добавете още 1 черпак бульон. Гответе по този начин, докато оризът омекне и придобие кремообразна текстура. Необходимо е обаче да остане леко твърд в центъра.
Добавете нарязаните гъби и разбъркайте за 1-2 минути. След като махнете ястието от котлона, добавете сиренето и разбъркайте енергично. Подправете с черен пипер и пресен магданоз по желание. Сервирайте горещо.
Ако искате ризотото ви да бъде диетично и веганско, можете да го приготвите с кафяв ориз и да не добавяте сирене.
Полента
Дори и да не сте чували за полента, със сигурност знаете какво е това ястие. У нас го наричаме качамак, а северните ни съседи – румънците, му викат мамалига. И трите се приготвят от царевичен грис, сварен във вода. Към българския качамак обикновено добавяме сирене и заливаме със запържен в мазнина червен пипер. В Италия приготвят полентата най-често с доматен сос или песто и я сервират като самостоятелно ястие или като гарнитура.
Царевицата, от която се прави полентата, навлиза в европейските страни през 16 век, когато е пренесена от Америка. В началото кашата от царевично брашно се смятала за храна за бедните, а в манастирите я забърквали в голям казан. По-късно към ястието започнали да добавят и други продукти: зеленчуци, гъби, сирене, морски дарове.
Полентата придобивала все по-голяма популярност и постепенно станала любима и на богатите граждани. Произходът на полентата в сегашния й вид е от Северна Италия и по-точно от районите на Венето и Бергамо.
В Италия често се прави гъста полента, която се реже на филийки и се яде за закуска или вместо хляб. Традиционното съотношение на съставките е 1 част царевично брашно към 3 части вода, като зависи и от това каква плътност желаете да получите.
Много вкусна е също запечената полента. За нея са ви необходими: царевичен грис, зеленчуков бульон, прясно мляко, краве масло, сол и пармезан. Царевичният грис се сварява в смесените мляко и бульон с добавка на сол на вкус. Смъкнете от котлона и тогава добавете краве масло, настърган пармезан и подправки по желание. Изсипете сместа в тавичка, загладете я и поръсете отгоре още настърган пармезан. Запечете в умерена фурна за около 15 минути.
Пица Маргарита
Историята на италианската пица във формата, която познаваме днес, започва през 16-и век, когато в Европа донасят за първи път доматите, а иначе нейни предшественици са се приготвяли и преди това. Находчивите неаполитанци осъзнават, че доматите имат чудесен вкус и започват да ги използват за добавка към пица.
Неаполитанската пица се приготвя с домати и сирене Моцарела. Приготвянето на Pizza Napoletana е истинско изкуство и е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Има различни варианти, но оригиналният е пица Маргарита, чиято история е свързана с Неапол и е кръстена на кралица Маргарита, съпруга на крал Умберто I. Пица Маргарита е и до днес е един от символите на Италия и е с цветовете на италианското знаме – червено от доматите, бяло от сиренето Моцарела и зелено от листата босилек.
Истинското неаполитанско тесто за пица се прави от пшенично брашно тип 0 или 00 или смес от двете, естествена неаполитанска мая или бирена мая, сол и вода. Доматите са от специален сорт, който расте във вулканичните равнини на юг от Везувий или от сорта San Marzano. Сиренето трябва да бъде Mozzarella di Bufala Campana със защитено наименование за произход.
Тестото се меси на ръка или с миксер на ниска скорост. След като втаса, тестото трябва да се оформи ръчно без помощта на точилка или друга машина и да бъде с дебелина не повече от 3 милиметра. Гарнира се с домати и Моцарела. Пицата трябва да се изпече за 60–90 секунди в пещ на дърва. Украсява се с листа от пресен босилек.
Bistecca alla Fiorentina
Почти всеки готвач в Тоскана умее да приготвя Bistecca fiorentina. Флорентинските стекове изискват само хубаво парче месо и подправки. Първите сведения, че във Флоренция са приготвяли тези вкусни стекове са от далечния XIII век.Технологията за приготвянето му не се е променили и до днес.
Месото задължително трябва да е от говеда от порода Chianina или Maremma, които се отглеждат в област Тоскана, а животните трябва да са на възраст между 12 и 18 месеца. Месото трябва да бъде отрязано така, че да се получи Т-образна кост с месо.
Пържолата трябва да бъде с дебелина около 5 см. Пържолата се пече на скара на дървени въглища, а времето за приготвяне не трябва да надвишава 5 до 7 минути от всяка страна. Накрая Bistecca Fiorentina получава хрупкава кафява коричка от двете страни, а в средата остава алангле.
Как се приготвя Стек по флорентински в домашни условия?
След като сте подбрали подходящо парче месо, ви трябват още връзка пресен розмарин и връзка пресен градински чай, 2 супени лъжици зехтин, прясно смлян черен пипер и сол. Подгрейте барбекюто или грила до средно висока температура. Подсушете пържолата и я овкусете добре от двете й страни със сол и черен пипер.
Завържете връзките розмарин и градински чай заедно, за да оформите билкова „четка”. Използвайте билките, за да намажете месото със зехтин. Поставете пържолата върху скарата или грила и я печете първо от едната страна, а след това от втората. Определете времето според вашия вкус, дали я искате алангле или по-препечена. Когато пържолата е готова, я смъкнете от грила и я оставете да престои 5 минути, за да се задържат соковете при разрязване на месото.
Снимки: pixabay.com
