Рецептите на странджанската народна кухня съдържат опита на хората, живеещи в Странженския край в края на ХIХ и началото на ХХ век. Планинският характер на това място, пресечено от много реки, и близостта до морето определят основните продукти, влизащи в различни ястия от този район. В Странджа се е запазило домашното стопанство, което отглежда животни, предназначени за храна, както и на собствени зеленчуци, плодове, ядки и подправки. Сред тях значимо място заемат горските билки и плодове, използвани както свежи, така и изсушени.
В това специално местенце на България се приготвя един специален вид кавърма. В гювечета се слага свинско месо, свинска мас, гъби, пиперки, доматено пюре, моркови и много подправки, от където може би идва и името й „Странджанска мозайка“.
Традиционната странджанска кухня е особено интересна, разнообразна и вкусна. Причините за това са, че местните хора черпят богатството на храна от морето, планината, животновъдството и земеделието. Заради това странджанци приготвят ястия както от риба, месо от дивеч, така и от домашни животни.
Не липсват и продукти домашно производство от собствените градини на домакините, а също гъби и билки от гората. Характерно за традиционната странджанска кухня е, че ястията са прости, приготвят се бързо, с малко усилия, но пък за сметка на това са божествено вкусни, с богати апетитни цветове.
Странджанци имат голямо уважение към хляба, който е и основната им храна, заедно с тестените изделия – затова много ястия се приготвят от житни култури.
Количеството консумиран хляб и тестени изделия е доста голямо в сравнение с останалите възможни храни, които се приготвят в този край на страната. По време на пости основните ястия са различни туршии, каши, яхнии и бобови варива.
Местното население не е особен привърженик на пърженето, но имат едно ястие – закуска, което много обичат, но повече за него в края да този материал; Предпочитани са повече кашите, яхниите или готвенето върху жар, освен това се използват и много зеленини, пролетни зеленчуци и подправки.
Любобитно за този район е, че страндженци обичат да се хранят от общ съд – от паница, купа или тава, затова при следващото си посещение на някой от летните панаири по селата не забравяйте да си донесете лъжица, за да опитате храната от общата паница – вкусът е забележителен! Редките ястия се консумират с лъжици, а по-гъстите се ядат, като хапките хляб се топят в яденето.
Разказите за храната в Странджа могат да ни изпратят в мистиката и вековните езическо-християнски ритуали на тамошните хора. Един от тях може да е шумния курбан, неизменно правен през май за Гергьовден и Свети Константин и Елена, през юли за света Марина и през август за стария Илинден или Богородица.
Може да е и раказ – зимна приказка, свързана с традиционното жертвопринушение на прасе; или за горещ, летен пейзаж по време на жътва из поречието на Велека с разходки и бране на гъби в горите от цер, горун, благун и други видове дъб и бук.
Темите на хората около трапезата може да са гневни критики към управниците, довели селското стопанство до абсолютна разруха; или да става дума за откривателството на някое от последните дивни находища на кримски чай или дървовидна боровинка, която расте единствено по тези земи.
Днес в Странджа се разказва какво е било някога, когато страндженци са си хапвали ежедневно всичко, което намерят сред природата и в своите градини, плюс тяхната най-голяма слабост – хляб, изпечен под връшник. Само по празници и жътва са си позволявали месо, зелник, сурово-сушени свински деликатеси, като дядо, пърдухаль и луканки, бобена чорба, речна риба и зеленчуци, мляко и млечни продукти от огромния брой мандри в региона. Днешните им традиции са много променени, защото овце вече почти вече не се намират.
За щастие из селата във вътрешността на Странджа има много хора, които помнят, традициите и ритуалите и ги поддържат живи до днес и обичат да говорят за тях. Тези хора хвърлят здрави мостове през това, какво е било едно време и какъв е живота по тия места сега. Те се готвят за кулинарни празници и делници така, както бабите и майките им са го правели по стари времена.
Повечето от ястията, които странджанката приготвя, са изключително лесни и не изискват много време преди да са поднесени на трапезата, с изключение на случаите, когато се обръща особено внимание на подготовката на трапезата по време на големите семейни празници.
Продукти, които се използват от местните, са лесно достъпни за всяка домакиня. Твърде често се използват консервираните храни, като солен бут, сланина, дядо, саздарма и други. През лятото, когато селскостопанският труд е усилен, преобладават разхладителните ястия и напитки, приготвяни на нивата – шербет, попара, ошав, таратор или мляко.
В целогодишната традиционна храна съществен дял имат растителните продукти, предимно зърнени и варива, събраните диворастящи треви и овошки, а така също и зеленчуците. По време на блажните дни в годината храната се разнообразява с продукти от животински произход, като мляко и млечни произведения. Консумира се и месо, предимно свинско – както в прясно, така и консервирано, а също така агнешко, овче, козе и птиче месо, но преди всичко на определени празници.
В зависимост от начина на приготовление на храна на първо място се падат печевата направо в жарта, на дървен шиш, в подница, в бакърена тава под връшник и едва след това идват варените ястия във вода, в собствена мазнина или пържени.
Пърженото е рядкост, но все пак се запържват брашно и други съставки за различните видове каши. Характерно е готвенето без запръжка и без червен пипер. Особено популярно е приготвянето на храна със животински мазнини, като свинска мас, пръжки, солена сланина, овча лой, бито масло. Използват се и растителни мазнини, като зехтин и шарлан.
Към повечето ястия, приготвяни в този край, се слагат и много различни подправки, които подобряват вкуса и аромата на ястията. Ежедневно употребяваните билки са или пресни, или сушени – джоджен, магданоз, чубрица, люта чушка и др. Използва се стритият или счукан черен или червен пипер.
Постоянна грижа на домакинята е през есента да изсуши мехлета (дребни домати) и червени чушки нанизани на “вързаница”, както и люти червени чушки, които през зимата се използват за приготвяне на много ястия.
Почти няма ястие, което да се приготвя без лук, праз или чесън. Хрянът и хардалът са също често използвани подправки, особено при приготвянето на зимнина. Оцет най-често се прави от диво грозде или кисели сливи. Захар почти не се използва. За подслаждане се предпочитат петмез, рачел и пчелен мед. Солта е подправка, която се употребява ежедневно. Във всяко семейство се приготвя така наречената пиперена сол или чукан пипер.
Интересна подробност за този край, което не искаме да пропуснем, е, че мерките, с които населението в Странджа си служи при приготвянето на храната си, са: крина, купа, харкома, бакърче, кратунка, шепа, стиска, бучка и т.н.
Много популярни и лесни за приготвяне тук са Странджанските лангиди, които оставихме за накрая. Те представляват традиционна странджанска тестена пържена закуска. На форма наподобяват бухтички или малки палачинки, тъй като тестото е по-скоро близко до палачинковото, но малко по-гъсто. То се замесва от 3 яйца, 2 чаени чаши прясно мляко, щипка сол и брашно, колкото поеме.
В тиган се сгорещява мазнина. С лъжица се загребва от сместа и се изсипва в тигана. Когато са готови от едната страна, се обръщат, за да се зачервят и от другата. Те поемат доста мазнина обаче. Сервират се със захар, мед, сладко, рачел, шарена сол или сирене. Да ви е сладко!
