Нещо вкусно, което можем да си приготвим набързо вкъщи или да си купим от павилиона зад ъгъла. Но италианската кухня може да бъде и много и висока кухня с реномирани вина и дъхав зехтин от първокласни маслини.
Италианската кулинария е номер едно у нас, както по отношение на най-луксозните ресторанти, така и заведенията за бързо хранене, където се продава пица на парче и полуготова паста. Много хора посочват именно италианските ресторанти като олицетворение на представата за романтична вечеря на свещи в сантиментална обстановка.
Има нещо толкова екзотично в италианската кухня. Същевременно тя е любима на много хора по света, а също и у нас.
Един по-внимателен поглед към традициите на Италия ще ни дадат да разберем, че тя има всъщност много повече общо с българската кухня, отколкото някога сме си представяли. Възможно ли е точно това да е част от причината ние да се чувстваме така силно привлечени и изкушени от нея?
Има ли и други причини тя да е толкова популярна у нас? Ще разгледаме някои ястия, в които са нещо като пресечна точка между нашата и италианската кулинария.
Качамак по италиански?!
Един от ярките примери за сходство между кухнята на Балканите и тази в Италия се нарича полента. Това е на практика ястие, еквивалентно на българския качамак. То също се приготвя от царевично брашно, масло и вода.
Освен че е доста подобно на него по отношение на продукти и методология на приготвяне, то се и сервира по сходен начин – може да бъде под формата на гъста каша и да играе ролята на гарнитура както към месо, така и към гъби, и др.
Също така може да се предложи и просто със сос – у нас запържваме масло с червен пипер, докато в Италия по-често ще срещнете, например, полента с песто или с доматен сос. За разлика от нас, италианците понякога избират да оставят качамака (полентата) да изстине и да изсъхне, като след това може да се използва и като сухар или крутони към крем супа или за брускети.
Вино за ценители
Също както италианците, и ние сме любители на хубавото вино. Респектът към него ни прави почти братски народи. В Италия има над 370 сорта грозде, които се отглеждат в различните региони на страната на площ от над 173 хиляди декара. Има строга квалификация на вината тук. Има такива, за които е забранено напълно да се упоменава на опаковката къде точно са произведени просто защото могат да се правят навсякъде в Европейския съюз.
Има обаче две категории вино, които са със специален статут в Италия – това са бутилките, които са обозначени с DOP и IGP. IGP означава, че виното е със защитено географско указание (ЗГУ), докато DOP означава вино със защитен и гарантиран произход.
Това е най-високият клас на уникалност на напитката. Сред най-известните италиански вина са примитиво, долчето, барбера и санджовезе. Обикновено виното се опитва с мезе от брускети – малки хлебни хапки, гарирани със сосове, колбаси, зехтин, сирена и др.
Морска храна
Макар че морските дарове са традиционна храна далеч не в голяма част от България, а по-скоро само в най-източните й точки, повечето ни сънародници много харесват морската храна, която изобилства в италианските рецепти. Тук по-скоро традиционно е да се хапват различни речни риби и други сладководни обитатели като например раци, което не ни пречи да ценим високо качествата на морските деликатеси, присъстващи в доста италиански ястия.
Маслините и зехтинът
Нещо, което кара българина особено да харесва италианските гозби, това е зехтинът. Наричан у нас в миналото и „дървено масло“, той се е внасял безмитно по нашите територии, докато сме били част от Османската империя. Едва след падането на Султаната сме преминали изцяло към потреблението на слънчогледово олио на негово място.
Вкусът към маслините и зехтина обаче остава много силен при много българи и до днес. Може би това е още едно от нещата, което ни кара да оценяваме така високо италианската кухня.
Паста и пица
Това са, може да се каже, две от любимите храни на съвременния българин. Пицата се вписва в идеалната ни представа за ястие – ароматно и хрупкаво тесто с богата плънка, която прави ястието засищащо и разнообразно. Същевременно, българинът донякъде изкривява представата за пица, като си я хапва дори за закуска.
По принцип в Италия тя е вечерно ястие и се яде само на място, веднага след изпичане. Сутрин местните могат да си хапнат само така наречената пица импала. Тя се приготвя по специален начин и благодарение на това се получава доста по-лека, отколкото при използване на стандартно тесто.
Макар че пастата не е изконно заложена в културата ни, тя също до голяма степен ни се харесва. Все пак става въпрос за зърнена култура. Въглехидратната основа както на месните, така и на постните ястия, е любима на повечето българи, така че те с удоволствие хапват както паста, така и пица по италиански.
Млечни продукти
Определено средностатистическият българин е горещ почитател на млякото и неговите производни продукти. Разбира се, почти всеки от нас смята, че българското бяло сирене е ненадминато по своите вкусови качества, но отдаваме и необходимата почит на прочутите италиански традиционни сирена (моцарела, фонтина, пармезан, пекорино, проволоне, горгонзола). Това е още една причина, поради която двата ни народа са близки.
Зеленчуци и плодове
Българинът е ценител на растителната храна. Италианските салати са богати на вкусове, подправки, а също и – на протеини, което ги прави любими на много наши сънародници, които оприличават някои от тях на нашенската така наречена „вълча салата“.
При плодовете италианците имат едно съществено предимство пред нас и то се отнася до отглеждането на цитрусови култури. Нещо, което при нас все още се счита за екзотика и се получава успешно само в южната част на страната. От друга страна, промените в климата не са нещо, което е редно да очакваме с нетърпение.
Колбаси
Добрите готвачи знаят, че скритият трик за тестото за автентична италианска пица е в това да използваме колкото се може по-малко брашно. А тайната за добрата плънка на една добра пица е в качеството на продуктите, които ще използваме! Няма как пица със съмнителен на вид салам да бъде по-вкусна от пица с неустоими парченца пеперони, стролгино, фелино, тоскано, наполи или писто.
Дух на уют и още нещо
Има още едно нещо, което дава обща точка между българската и италианската кухня и това е склонността да се стремим да получаваме от нищо нещо. Подобно на нашите земи, много от регионите на Италия също са изживели трудни периоди. Това ги е накарало да оценяват малките неща и да търсят начини за разнообразяване на трапезата дори тогава, когато тя е изключително скромна.
Неслучайно една от най-вкусните и най-харесвани регионални италиански кухни, това е умбрийската. Най-бедната, но и най-пъстрата от всички провинции.
Сангвиначо – италианският деликатес за месоядни
Много хора първоначално реагират доста учудено на факта, че в Италия местните си правят наденичка, доста подобна на тукашната кървавица. Там тя дори носи същото име, само че на италиански – „сангвиначо“ (думата произлиза от думата „sangue“ – кръв). Италианците отиват малко по-далеч, като от кръв си правят и десерта „Сангвиначо долче“ – който обикновено се приготвя и яде преди 40-дневните пости, които се спазват там всяка година преди Великден.
Между италианската и българската кухня има както много общи неща, така и редица разлики. Народите ни също са близки по дух, макар и да се различават, което прави кулинарните ни традиции взаимно интересни. Много от италианските деликатеси се харесват на нашенци, а някои дори ги „побългаряват“, като прибавят някои вариации и импровизации при приготвянето.
