Минестроне е традиционна италианска супа от пресни зеленчуци. За приготвянето й се използват моркови, картофи, зрял и зелен фасул, лук (или праз), целина, тиквички, пипер, зеле, броколи, карфиол, домати, аспержи и дори патладжан. Колкото повече и по-разнообразни зеленчуци, толкова по-добре. Супата трябва да е толкова богата и гъста, че „лъжицата да стои“ в нея.
История на супата
Супата Минестроне може спокойно да се препоръча като учебник по италианска история. Предполага се, че е по-древна дори от Рим. Появявайки се преди векове като ястие за бедните, Минестроне е приела от културата на различни епохи и региони.
Смята се, че съставките на Минестроне около 16 век са боб, грах, билки, лук и свинска мас. Компонентите на супата през вековете се променят редовно под влияние на различни събития. През 16 век, когато картофите и доматите се появяват в Италия, те веднага влизат в рецептата за супа и, между другото, остават важните й съставки и до днес.
Век по-късно, по време на едно сухо лято, италианците за първи път се опитват да добавят тестени изделия в Минестроне поради липса на пресни сезонни зеленчуци. Съвременната история и преплитането на световни кулинарни традиции тласкат италианските кулинарни специалисти към нови експерименти. И така, сега много ресторанти в Италия например приготвят Минестроне на основата на тикви.
Разновидности на Минестроне
Първи селяните решили да сготвят Minestrone, след това ястието било класифицирано като cucina povera (бедна кухня). Италианските семейства никога не са купували продукти специално за Minestrone, в супата се слагали зеленчуци, останали от предишни ястия. Освен това, някак по инерция се смята, че Minestrone е класическа зеленчукова супа, но всъщност тя се готви и с месо.
Според една от легендите, а в Италия има много за това ястие, ключът към успеха на Минестроне е да го приготвите от 7 вида зеленчуци, 7 вида месо и 7 подправки. Истинска магия на числата! Но, естествено, малко хора ще решат да готвят, следвайки такива правила.
Наборът от продукти за Минестроне в Италия най-често включва боб, целина, моркови, копър, картофи, домати, чесън, тиква, тиквички и лук. Обикновено съдържа дребна паста или ориз. Може да се добавят босилек, сос Песто, пармезан, вино и дори доматено пюре, като всичко зависи от региона и личните предпочитания на готвача.
Както стана ясно, Минестроне далеч не е само вегетарианска супа, затова може да се приготвя с месо, с популярното италианско прошуто, да се добавя пилешки бульон или парченца пилешко месо или да й се слага сирене.
Едно нещо остава непроменено: супата в Италия е задължително да е гъста и богата на витамини, но и може ли иначе с такъв „букет“ от продукти? Смята се, че забележителната италианска супа трябва да се готви в голяма тенджера и много дълго, а също и, че е добре да се консумира на следващия ден, за да „отлежи”.
Разновидностите на Минестроне зависят и от сезона, защото се използват сезонни зеленчуци, а тя е еднакво апетитна по всяко време на годината. Може да откриете рецепти за пролетно, лятно, есенно и зимно минестроне. Естествено, през зимата супата се сервира много гореща, през пролетта и есента топла, а през лятото със стайна температура.
Минестроне е толкова популярна кулинарна марка, че вече се сервира и под формата на салата.
Как се приготвя Минестроне днес и в кои области на Италия?
Минестроне варира от много плътна и гъста супа с варени зеленчуци до по-рядка с много нарязани на кубчета и леко задушени зеленчуци. Първо се подготвят продуктите, които се нарязват на малки кубчета, които обаче не трябва са съвсем миниатюрни.
Почти винаги се добавят бобови растения. Трябва да се има предвид, че пресен зелен фасул и грах (в шушулки или не) се приготвят доста бързо и не изискват предварителна обработка, а зрелилят боб и грахът се готвят много по-дълго и като правило те трябва да се накисват за няколко часа. По-бързо става да се готви с готов сварен фасул от консерва или с консервиран грах.
Следва термичната обработка, като може направо да се вари, но много предпочитат да се задушат зеленчуците. Зехтинът се налива на дъното на голяма тенджера, загрява се и се слага нарязания на дребно лук. След малко се добавят морковите и целината и се подправя с щипка сол. След като омекнат идва ред на картофите и тиквичките. Задушават се още малко.
Според желанието на готвача, може да се добавят още тиква, зелен фасул, зеле, броколи, спанак или други сезонни зеленчуци. За да направят вкуса на Минестроне по-ярък, към маслото в което се запържват зеленчуците се добавят чили чушки, корен от джинджифил и чесън.
Ако искате да стане по-лесно и бързо, може да не се задушават зеленчуците, а направо да се мине към варенето. Всички съставки (сурови или обработени) се пускат в голяма тенджера с вода. След завирането на водата котлонът трябва да се намали минимално.
Супата продължава да къкри, като се разбърква от време на време. Ако супата е много гъста, се разрежда с 1-2 чаши вряла вода, добавя се и чаша дребна паста (диталини, тубети, начупени спагети, фарфалини, мидички или други по избор).
Супата се доварява на бавен огън без капак. Необходимо е честичко да разбърквате.
В крайна сметка пастата трябва да се получи al dente (състояние, при което е сварена, но остава леко твърда отвътре). В самия край на готвенето в супата по желание се поставят пикантни билки – босилек, риган, мащерка, копър. А доста често – и класически италиански сос песто.
За разкош отгоре може да се поръси с прясно настърган пармезан. Резултатът е изключително ароматна и вкусна супа, много хранителна и полезна заради многобройните натурални съставки в нея.
Поради липсата на точно фиксирана рецепта, приготвянето на Минестроне има свои географски особености. Тази знаменита супа има различни варианти, като за много градове и региони те са една от местните кулинарни гордости.
За Лигурия типичният вариант е Минестроне ала Джованезе. Характерното е, че тази супа съдържа повече билки и песто. За приготвянето й се използва едновременно зрял червен боб и зелен боб.
Популярнен вариант е и Минестроне по тоскански. При това тази супа има две разновидности – с ориз или с паста. А иначе съдържа зрял фасул, грах, картофи, тиквички, моркови, лук (може и праз), чесън, целина, доматено пюре, босилек, магданоз. Необходими са още, разбира се, зехтин и сол. Става много вкусна, ако при готвенето половината сварен боб се направи на пюре и се върне в супата. Накрая се поръсва с настърган кашкавал.
Лятно миланско Минестроне е друга регионална разновидност на кулинарната класика. За приготвянето на супата се използват картофи, пресен зелен боб, моркови, спанак, два-три стръка селъри, лук, ориз, доматено пюре, пилешки бульон (по възможност домашен), зехтин, босилек, сол и черен пипер. Продуктите са много дребно нарязани, а спанакът се добавя малко преди смъкването на супата от огъня. Сервира се поръсена с настърган пармезан, накъсан на парченца босилек и зехтин.
Минестроне извън Италия
Италианската кулинарна гордост Минестроне отдавна е надхвърлила границите на родината си. Тя е станала любима на милиони хора извън Италия. Говори се, че сред нейните почитатели са много световни знаменитости като певецът Франк Синатра, режисьорът Джон Хюстън и актьорът Пол Нюмън.
В повечето страни Минестроне се приготвя по класическия начин, но в някои дори са доразвили рецептата. Един от най-известните чуждестранни варианти идва от Малта. Там се приготвя много вкусна Минестра. Това е супа, в която има гъсто доматено пюре, картофи, алабаш, карфиол и понякога спагети.
