Restaurant Leonardo Bansko

Най-популярните италиански десерти

Традиционната италианска кухня е богата и много разнообразна и се харесва на всички, но на върха на италианската кулинария безспорно стоят италианските десерти.

Най-популярните италиански десерти, които непременно трябва да опитате

Тирамису

Съществуват не една или две легенди за възникването на този неустоим италиански десерт, наименованието на който означава „повдигни ме”.

Според най-романтичната от тях, за пръв път тирамису приготвят в Сиена през XVII век. по повод посещението на Cosimo III de Medici (дук на Тоскана), който се славел като голям любител на сладкишите. За да го изненадат и зарадват, местните сладкари приготвили сладкиш, който нарекли „Zuppa дел Duca”. Десертът толкова много се харесал на дука, че той пренесъл рецептата във Флоренция – Тревизо, където сладкарите я подобрили и популяризирали десерта.

Друга версия (не толкова романтична) за произхода и възникването на класическия италиански десерт разказва, че тирамису се предлага за пръв път през 1970 година в Тревизо, в ресторант Alle Beccherie.

В края на 60-те години на миналия век италианския актьор, режисьор и ресторантьор Giuseppe Maffioli публикува книга „Кухнята на Тревизо”, в която описва венециански традиционен десерт от яйчен крем, бита сметната и бисквити (baicoli). На сладкарите им допада тази вкусова комбинация и започват да експериментират, докато накрая се получава днешното кулинарно изкушение – Тирамису.

Днес тирамису се предлага навсякъде по света, но са малко местата извън Италия като ресторант в Банско, където можете да опитате истинско, класическо тирамису.

Рецепта за класическо тирамису:

Съставки:

Маскарпоне – 500 грама

Бишкоти Сарвояди – 300 грама

Захар – 150 грама

Пресни яйчени жълтъци – 6 броя

Марсала – 4 супени лъжици

Силно еспресо – 1/4 чаена чаша

Горчиво какао на прах

Приготвяне:

Жълтъците се разбиват със захарта, докато побелеят. Към разбитите добре жълтъци се прибавя маскарпоне и марсала и всичко се разбърква до хомогенна маса. Кафето се охлажда и бишкотите се потапят в него.

В правоъгълна тава се нареждат бишкоти (потопени в кафето от двете страни), докато се закрие дъното на съда. Покриват се със слой от крема и операцията се повтаря, докато свършат съставките. Завършващия слой на десерта е с крем. Десертът се охлажда за няколко часа в хладилник, след което се поръсва обилно с какао.

Баба̀

Баба̀ е неаполитански десерт с необикновена и много интересна история. Въпреки, че днес Баба̀ е част от традиционната италианска кухня, произходът му не е италиански, а… полски.

Легендата разказва, че този вкусен десерт се е появил на света благодарение на полския крал Станислав Лешчински в началото на 18 век. Говори се, че в продължение на много дни, всяка вечер готвачите приготвяли за владетеля един и същ традиционен полски десерт, който бил много сух. Вечер след вечер, крал Станислав трябвало да яде този сух сладкиш, докато една вечер просто му писнало и той го хвърлил по слугата си. Сладкишът не уцелил слугата, а бутилката с ром, която била на масата, течността се разляла по сладкиша и той се „накиснал” в него. Ароматът от рома и сладкишът бил толкова приятен, че владетеля решил да опита отново десерта и… се влюбил в комбинацията. Нарекъл го Али Баба̀, в чест на Али Баба от приказките от „Хиляда и една нощ”, тъй като обожавал арабските приказки и ги четял редовно.

Минали години, кралят бил детрониран и се наложило да избяга във Франция при братовчед си Луи XV. Така Станислав отнесъл във Франция рецептата за своя любим сладкиш. След време, френските сладкари го подобрили и съкратили името му на Баба̀. Известният сладкиш става популярен в Неапол благодарение на френските майстори сладкари, които пристигнали на Ботуша да работят в домовете на високопоставени неаполитанци.

В България този сладкиш не е много популярен, но ако искате да опитате оригиналния му вкус, можете да го направите в ресторант в Банско, където ще ви предложат традиционна италианска кухня, ароматни италиански вина и неаполитанския десерт със странното име Баба̀.

Рецепта:

Съставки за тестото:

Брашно – 250 грама

Краве масло – едно пакетче (125 г.)

Прясно мляко – 40 мл

Мая – 12 г

Захар – 25 грама

Шипка сол, една ванилия, кора от лимон

Жълтъци – 3 броя

Съставки за сиропа:

600 мл. вода

400 грама захар

150 – 200 мл ром

Приготвяне:

Маята се разтваря в малко вода. Към нея се прибавя половината от брашното и сместа се оставя да „шупне”. След около 20 минути към сместа се прибавят останалите продукти и се разбъркват, докато се получи еластично тесто. Готовото тесто се покрива с кърпа и се оставя да се отпусне и „надигне” за около 20 – 30 минути.

В купички за крем карамел (или други форми) се поставят малки топчета от тестото. Чашките (или формите) не трябва да се пълнят до горе с тесто, защото то се надига. Десертът се пече на 170 градуса за около 20 минути.

След като „кексчетата” са готови се изкарват от формите и след като се охладят се потапят за около една минута в сиропа.

„Гъбките” могат да се гарнират с крем „Маскарпоне”, с „Пастичера”, със сладолед, шоколад или могат да се намажат със сладко или конфитюр.

Сицилиански каноли

Според една от легендите, каноли започват да се приготвят за пръв път в Калтанисѐта – град, в който през този период арабското влияние е много силно. Та, според легендата, в града имало сарацини, които имали хареми. В един от тях, наречен „Замъка на жените” за пръв път каноли са били предложени на господаря на харема от неговите наложници. В началото десертът е представлявал просто торта с банани, сирене рикота и мед.

Друга легенда обаче разказва, че близо до Калтанисѐта имало женски манастир, в който монахините за пръв път приготвят вкусните вафлени кори, които пълнят с вкусен крем. Монахините приготвяли сладкиша в чест на традиционния карнавал, който всяка година се състоял в града.

Коя история е истинска и коя не, историята не казва, но истината е, че сицилианските каноли са едни от най-популярните и вкусни италиански десерти и до днес.

Рецепта:

Съставки

Брашно – 250 грама

Захар – 30 грама

Италианско вино „Марсала” – 30 мл.

Канела – една чаена лъжичка

Разтворимо кафе – една чаена лъжичка

Натурално горчиво какао – 5 – 10 грама

Ябълков оцет – 10 мл.

Яйце – 1 брой

Щипка сол, мазнина за пържене

Свинска мас – 40 грама

Пълнеж

Сирене рикота – 750 грама

Пудра захар – 300 грама

Тъмен шоколад – 75 грама

Гарниране

Захаросани череши

Пудра захар

Приготвяне:

Всички съставки се смесват и се замесва тесто. Готовото тесто се поставя в хладилник за 1 – 2 часа, за да се охлади добре.

От охладеното тесто се взимат малки топчета, които се увиват около специални тръбички за каноли и се пържат в мазнина. След като се изпържат, тръбичките внимателно се отделят, още докато канолите са топли.

Разбива се рикотата (предварително добре оцедена), пудрата захар и тъмния шоколад (разтопен предварително). Канолите се пълнят със сместа. Десертът се гарнира в двата края с по една захаросана череша и се поръсва обилно в пудра захар.

Кантучини

Ако сте били в Италия, без съмнение сте чували историята за „святото вино и кантучините”. Ако ли не…

Cantucci и Vin Santo са неразделни. Грехота е да се ядат кантучини без чаша от едно от най-добрите италиански вина от региона на Тоскана – Vin Santo.

Както всички останали десерти, и тук историята на кантучините е обгърната в легенди и митове.

Някой от кулинарните историци са склонни да вярват, че кантучини са се приготвяли още по времето на Древен Рим. Намирани са писмени доказателства, че по време на големи празненства, в Древен Рим са се сервирали бадемови бонбони с медена глазура и подправки.

Дали историята е вярна или не, ние не знаем. Факт е обаче, че тази на пръв поглед обикновена бисквита става популярна по цял свят благодарение на пекарната на тосканския сладкар Antonio Mattei.

През 1858 година, Антонио открива в Прато своята пекарна и предлага бисквити с бадеми на своите клиенти. През 1867 година, кантучините били представени на Световното изложение в Париж, където били отличени с престижна награда.

Пекарната на Antonio Mattei съществува и работи и до днес в Прато и е едно от местата, които са задължителни за посещение от туристите.

В началото споменахме, че кантучини не се ядат без чаша Vin Santo, така че ако отидете в ресторант в Банско, където предлагат традиционна италианска кухня, непременно опитайте и от двете италиански изкушения, няма да съжалявате.

Рецепта:

Захар – 200 грама

Брашно – 250 грама

Бадеми – 100 грама

Яйца – 2 броя

Ванилия – една

Една мая

От всички продукти се омесва хомогенно тесто (бадемите са накълцани на едро, не фино смлени).

Тестото се разделя на две и разточва като за франзели. Пече се около 30 минути на 180 градуса. След като десертът се изпече, се нарязва на парчета с дебелина от 1,5 инча (около 3 см.). Нарязаните парчета се запичат повторно за няколко минути в тиган.

Кантучините стават още по-вкусни след третия ден от приготвянето им.

Panna cotta

Пана Котта или панакота е един от най-вкусните и лесни за приготвяне десерти от традиционната италианска кухня. В своята същност, този десерт е просто вид пудинг, но за разлика от английския и баварският е много по-лек и въздушен.

Има няколко легенди за произхода на Panna cotta. Според едната легенда, изкусително вкусния крем е привнесен в Пиемонт от една унгарска дама, която била родом от Ланге. Друга версия обаче твърди, че корените на този десерт се крият в Силиция, където повлияни от арабските вкусове сицилианските майстори – сладкари приготвяли сладки от желе, мляко и нишесте.

Класическа италианска рецепта за Panna cotta:

Съставки:

Желатин – 3 листа

Захар – 40 грама

Сметана – 400 мл

Прясно мляко – 100 мл

Ванилия

100 мл вода за разтваряне на желатина

Приготвяне:

Желатина се разтваря във водата за около 5 минути. Докато се разтвори желатина, останалите продукти се смесват и се слагат на котлона. Сместа се бърка периодично. След като заври се сваля от котлона и към крема се прибавя желатина. В съд с вода и лед се поставя тенджерата с крема да се охлади напълно. След като се охлади добре крема се разпределя в малки купи или форми и се поставя в хладилника да се охлади. Преди сервиране се изважда от формата, поставя се в чиния и се гарнира по желание.